Една сутрин Иван Коев се събуди от четири силни удара по стената. Понеже вече почти беше дошло време за ставане, той не остана в леглото, в опит да си доспи. Прокле съседите и се запъти към банята. След като си взе душ, облече се и приключи със закуската, Иван тръгна към работа. Пред входа нещо блестеше на земята и след като се наведе, Иван установи, че това бе просто монета от един лев. Тогава видя и другата, близо до нея. После съзря още две. Вече с четири лева по богат, той продължи по пътя си.

На път към спирката на метрото, Иван нямаше как да не забележи пред себе си четирите високи мадами, облечени в тесни, предизвикателни тоалети, подчертаващи формите им, които говореха и се смееха на висок тон. Но за съжаление, това бе за кратко. Неговият път бе по стълбите надолу към метростанцията, докато те продължаваха напред, по булеварда.

Когато вагонът на метрото разтвори врати, пред Иван застана мъж, облечен в  кожено яке, на чийто гръб се разстилаше логото на Металика, а отдолу се четеше името на една тяхна песен. „Четирите Конника“.

Точно в 8:56 той слезна на своята спирка и се затича към офиса, защото до 9:00 оставаха само четири минути. В бързината Иван се размина на косъм с един черен джип Ауди Куатро, чийто шофьор наби спирачки в последния момент, спря колата, отвори вратата и понечи да се разправя. Но Иван просто не му обърна внимание и продължи да тича към офиса. В съзнанието му се запечатаха единствено четирите кръга на емблемата на колата как спират на сантиметри от него.  След като се добра до офиса, седна на бюрото си и включи компютъра. Неговият тийм лидер му беше разпределил четири задачи за деня.

Когато стана време за обяд, само трима се отзоваха на предложението му да обядват в близката кръчма. Другите или вече бяха излезнали, или бяха планирали да хапнат по късно. Така четиримата се отправиха към заведението. Щом стигнаха, сервитьорът ги настани на маса с четири стола. Точно над нея висеше полилей с четири абажура. Основното ястие в днешното меню бяха прозаичните четворка кебапчета с гарнитура. По време на обяда един от колегите разказа конфузна ситуация от предишния ден, как на касата в бакалията не му достигнали четири лева да си плати продуктите. Ужас.

По обратния път към офиса друг колега подметна, че препрочитал "1984" и че се убедил, че тази година просто е закъсняла с четири десетилетия. И четиримата бяха съгласни с това.

До края на работния ден не се случи нищо особено, освен че непознат номер, завършващ на 44, позвъня на телефона на Иван. Оказа се, че е било грешка.

Едва дочакал края на работния ден, Иван се изстреля от офиса към метростанцията. Нещо не го свърташе и бързаше да се прибере и да си почине. Явно денят беше един от тези кофти дни, в които няма какво да направиш и просто трябва да ги изтърпиш, да легнеш и да се събудиш вече в новия ден.  Но се оказа, че метрото има закъснение с четири минути. След като изминаха тези четири минути, закъснението беше удължено с още четири. Докато чакаше на спирката, Иван трябваше да изтърпи ревовете и крясъците на четирите деца препиращи се около него, които майка им и баща им не можеха да усмирят, въпреки непрестанните им усилия. През това време, опитвайки се да мисли за друго, Иван обърна внимание на факта, че името и фамилията му се състоят от четири букви. Най накрая метрото пристигна, за да го спаси от малките чудовища.

Точно в 18:44 Иван слезна на своята метростанция, която бе на четири преки от дома му. Забързан, той пресече трите преки и стигна до четвъртата, зад която беше неговия блок. Може би, вследствие на кошмарния ден и бързането да се прибере у дома, невниманието му бе твърде високо и той тръгна да пресича улицата, без да се огледа. Точно тогава го връхлетя малък Голф четворка, но движещ се с твърде висока скорост. Той блъсна Иван, който отскочи във въздуха, падна на земята и си счупи главата.

Уличните камери записаха нещастния инцидент и номера на нарушителя, каращ с превишена скорост – СВ 1644 КС.

Погребението на Иван Коев бе на 4ти Април, в 4 часа следобяд.