Очите ми ме молеха да ги затворя... да заспя...
Те казваха, че колкото и да съм виновен, сънят ми е
необходим. И докато давах оптимума от себе си,
се взираха в теб - в лицето, косата, очите ти...
Сянка, изтъкана от пламъци, ледената фигура на
страстта... Оптимумът на един непълноценно изживян
живот като моя. Птичката, литнала в небесата и
живееща единствено за това, умира, когато не може да
лети. Е, аз вече не мога да летя. С крилата си на
ангел на мрака мога единствено да си правя вятър.
Запалвам последна цигара и затварям албума със
спомени толкова хубави, че ми иде да заплача... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up