* * *
Миша се обърна наляво. Не можеше да заспи, а вече се съмваше. Беше се въртяла цяла вечер и спомените-за-които-не-искаше-да-си-спомня бяха полепнали по дразнещо нагънатия и чаршаф. Плъзгаха се. Нагоре. По краката и увиваха се около торса и и се сплитаха на моряшки възли около гърлото. Задушаваха я. И да, тя го обичаше. Толкова болезнено много го обичаше, че когато застанеше до някой, който по съмнително стечение на обстоятелствата си припомняше отдавна-забравената-думичка любов, реалността се пропукваше. Пропукваше се с гръмовен тътен. С желание и страст. И от мъничките цепнатини по порцелана изтичаха Желанията. Първични, но искрени - като прозявка. Обичаше го отвътре навън. С белите си дробове. С черния. С корема и накрая със сърцето. Изпушваше го. Изпиваше го. Хранеше се с него и оросяваше крайниците си с Него. Живееше!!!Танцувайки боса и гола по улиците на съдбата си. Същата тази, която ги раздели.(Тогава я намразих. Преди това нямах представа, че съществува. Помогна ми донякъде.)
Миша стана от леглото, протегна се и се завъртя три пъти. Черният и Живот и мина път. Сипа си кафе... във ваза. Запали цигара, вдиша дълбоко и изпусна дима в безкрайна въздишка. Мислите и запърхаха със сините си крилца и закръжаха около нея, предизвиквайки торнадо в другият край на вселената. Изчака три секунди. Или цяла вечност. Или половин вечност. Или три-четвърти вечност. Изчака три секунди. "Обича ли ме още" - помсли си. Винаги си го мислеше, дори когато изчезваше. А тя го правеше често. Харесваше и. Когато те няма, не боли. Просто си там някъде, в нечий сън или мечта. Чувстваш се навсякъде, стичаш се около себе си, отразяваш се от липсващото слънце. Пишеш се по черната дъска на спомените си и се изтриваш без капка свян. Пък и за какво ти е, нали те няма. Навсякъде. Изчака три секунди и се превърна в пурпурните облаци, оцветени от нейното залязващо, плачещо слънце. Тъгата му се поръсваше по земята не на капки, а на кехлибарени кристали. Кристалите се чупят от Невнимание. Като нея.
На Шу.
Тя си знае защо.
© Светослав Николов All rights reserved.
Писането е майка наа... все на нещо е майка де! 
.