May 10, 2009, 6:55 PM

* * * 

  Prose
555 0 0
5 мин reading

Тъжна история с Happy End

 

Има една история за една голяма любов между момче и момиче. Всъщност, историите са много, но нито една от тях не е толкова искрена, както тази на Адриана и Константин.

Адриана била момиче на 14 години – възраст може би ранна за влюбване,  но това нея не я интересувало. Тя била просто прекрасна. Макар и тъмни, очите ù имали особен блясък, който достигал до сърцата на всички момчета. Всички я харесвали, но тя обичала само един – Константин – момче, което било просто един отличник, не много красив, висок, ала за нея той бил причината да се усмихне, смисъла на живота ù...

Те били като непознати докато един училищен проект не преплел съдбите им. Започнали да си пишат, да се срещат често. Адриана с всеки изминал ден обиквала това момче все повече и повече. Същото се случило и с Константин. Но той не я обичал заради външния вид, той я обичал заради това, че тя единствена го изслушвала,

И ето, че един ден, както си стоели в любимата градинка с розите, завалял дъжд. На Адриана ù станало студено и понечила да си тръгне, но тогава Константин я спрял. Не искал да чака повече. Тя го гледала с най-милите очи на света. Той ù прошепнал “ Не си отивай... обичам те! “ Последвала целувка. Една целувка под дъжда, сред розите...

От този ден нататък нямало нещо, което да ги раздели. Този ден – 3 декември, останал завинаги в сърцата им. Обичали се те, но завистта и омразата били по-силни от тяхната любов. Максим – най-добрият приятел на Константин, не можал да понесе, че Адриана бе предпочела грозния му, според него, приятел, пред красавец като него. Звъннал един ден той на Адриана, за да ù каже колко много я харесва и как иска да е с нея. Тя онемяла. Не могла да повярва, че Максим може така да предаде нейния любим. Затворила телефона и забързала за срещата си с Константин, готова да му разкаже станалото. Той седял на тяхната пейка, бе провесил глава, държейки една роза. Адриана седна до него и понечи да го прегърне, но вместо прегръдка, тя получи едно рязко отдръпване от страна на Константин. “ Какво има? “ – попитала тя.  “ Предателка! Как можа?! И то с най-добрия ми приятел! А ти имах доверие... Знаех си, че на красивите момичета никога не може да се вярва! Ти никога не си била вярна на любовта ни! Махай се, всичко между нас приключи!“ – извикал Константин, при което се убол на розата и потекло кръв. Той я хвърлил на земята, стъпкал я и си тръгнал. Адриана била вцепенена. От блясъка в очите ù вече нямало и помен. Сега имало друго, което блестяло. Това били сълзите ù. Колко злоба видя тя в очите на нейния Константин – нейния любим. Нима той не знаеше, че бе единствен за нея, че го обичаше?

Почувства се огорчена, побягна. До момента тя не бе изпитвала желание да сподели с някого, но ето, че сега от това се нуждаеще най-много. Имаха те с Константин един общ приятел – Росен. Той я срещна и като видя сълзите на очите ù, веднага пожела да разбере какво се е случило. След като я изслуша, той я увери, че любов като тяхната няма как да свърщи така. И на нея ù се искаще да вярва в това, но нещата съвсем не стояха така...

Минаха дни... Един ден Адриана излезе от учищното кафене и видя Константин с едно русо, синеоко и високо момиче. Държаха се за ръце.  “Поредната... “ – помисли си Адриана и въздъхна. Беше свикнала да го вижда с други момичета, толкова беще наранена, че дори не ù правеше впечатление. Ала Константин не беше щастлив. Той просто търсеше някоя, която да го накара да забрави едни тъмни бляскави очи на едно толкова обичано от него момиче. Уви, такава не се намери... И сега, когато той бе видял Адриана, нещо отляво му се разтупка. Това беше сърцето, сърцето, което крещеше, както онзи път – “Не си отивай... обичам те! “ Адриана изпита същото, ала достъпът до него бе забранен.

Минаха месеци... Една сутрин една група момчета се бе събрала в училищния двор. Център на групата беше Максим. Главната тема бяха красивите момичета. Постепенно въпросът отиде върху най-красивото момиче – Адриана. Максим започна да разказва как тя била лудо влюбена в него и че скоро щели да се съберат.

Росен се приближи и без покана се включи в разговора им: “Не, Адриана не е влюбена в Максим! Аз знам кой е нейният избраник, но той си мисли, че тя го е предала! Днес, както всеки месец на тая дата, тя отново е в една градинка, да оплаква една любов, една потъпкана роза и едно разбито сърце! Защото днес се навършва една година от началото на една голяма любов между нея и нейния любим! Затова той трябва да побърза и да бъде щастлив с нея, защото аз знам, че и той я обича!“

Едно момче от компанията се сепна. Скочи и побягна. Това бе нейният избраник -  Константин. След тези думи на Росен той нямаше вече как да скрие любовта си към Адриана. Внезапно той се озова в една градинка  с рози – тяхната градинка. Градинката на първата целувка. На една позната пейка седеше едно момиче и плачеше. Това беше тя... Очите на Константин се напълниха със сълзи, той осъзна грешката си. Откъсна най-червената и красива роза и се обърна към Адриана: “Позволи ми да се реванширам за онази потъпкана от мен роза!“ Адриана се надигна и не можа да повярва на очите си. “Обичам те, прости ми за всичко, което ти причиних!“ – Константин вече беше на колене пред нея. Тя го хвана и го притисна силно към себе си. “Честита годишнина, мило!“ – извика тя през сълзи. Последва целувка...

Когато най-накрая я пусна, Константин взе розата която бе откъснал и ù я подаде с думите: “Винаги си била в сърцето ми, още си там и винаги ще си! Отсега нататък нищо и никой не ще ни раздели!“

Никога преди двамата не се бяха чувствали толкова щастливи. Сега бяха заедно и това беше по-важно от всичко друго на света...

 

 

***

Малко истории като тази завършват с щастлив край. Адриана и Константин все още са заедно и са щастливи, а това ни кара да се замислим дали сме с хората, които обичаме...

© Катерина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??