Преди време, оня, моя познат, дето не прокопса в занаята, ама му провървя на другаде, ми вика един ден.
- Ела да видиш каква вила съм си направил.
Отиваме!
Джипът се насочи към вратата и тя сама се отвори.
Тежка! Желязна!
Плътен двуметров зид отделя мястото от улицата. Не само от към нея. И от трите други страни. Парцелът е голям. Улицата е по-високо от него, та оградата отвътре гони трите метра. Тухлен, белосан зид. Отгоре са забити железни шипове, подострени като колове. Някъде навътре, към дъното наднича къщата.
Влизаме!
На около два метра от плътната външна ограда има втора. По-ниска от външната и едва забележима.
Високи метални колове със закривени върхове, като тия в концлагерите и цялата накръстосана с бодлив тел. По него бяха плъзнали различни увивни растения.
Те правеха тая ограда по-трудно забележима.
Между двете огради, привързани на дълги синджири се мятат четири немски овчарки.
Четири огромни и свирепи звяра! ...