Адвокатски неволи

АДВОКАТСКИ НЕВОЛИ

В адвокатската кантора цареше хаос. Четири или пет класьора лежаха на земята, а между кориците им небрежно бяха напъхани малки папки с различни цветове и някакви найлонови джобове, от които се подаваха полусмачкани листа. Кламери и малки листчета за бележки, десетина телбода и още толкова химикалки подчертаваха изключително творческия безпорядък, който витаеше между столовете, компютрите и стилажите в този офис. Столовете гледаха към стените или към бюрата, сякаш очакваха някой да седне в тях и да започне да работи.

Два от столовете бяха заети и важно поскърцваха, за да удостоверят надмощието си спрямо другите.

- Няма никаква работа вече повече от месец – каза обитателят на единия стол. – Колегите не намират смисъл да идват в офиса.

- Абе то работа има, ама не и за нашата кантора – отвърна другият. – Знаеш ли колко адвокати се скъсват от дела и преписки, да им завиди човек.

- Не са за завиждане. Имат много работа, но не им плащат. Някои колеги завеждат дела срещу клиентите си, за да си съберат хонорарите.

- Виж ти... Докъде стигнахме. Значи по-добре да не работим нищо, а?

- Не че е по-добре... – Последва пауза и небрежен размисъл. - Искаш ли да подредим офиса?

- Защо? Тук винаги си е било така. Ако дойде някой клиент, ще види колко сме затрупани и ще си каже нещо хубаво за нас.

- Може и да не си каже нещо хубаво за нас, ама както и да е. Аз имам едно дело, влача го вече трета година, но едва ли ще го намеря в тия класьори. Те защо са вечно на земята?

- Мисля, че някой бутна оня рафт, с колелцата, преди година и нещо и оттогава си стоят на пода. Не пречат, можеш за ги заобиколиш и да си потърсиш делото.

- Какъв е смисълът да го търся? Ще получа призовка от съда, вече съм забравил кога е следващото заседание. Или клиентът ще се обади. Може да отида в деловодството на съда, там ще го прегледам. Нямам никакъв спомен за какво се съдеха.

- И аз имам дело, за непозволено увреждане е. Няколко пъти го отлагах, но май вече ще трябва да се заема. Не виждам как ще го спечеля, но засега поне си плащат редовно.

- Това е най-важното. Май стана време за обяд, а?

Столовете олекнаха, пружините им изскърцаха жално и задниците, които ги бяха заели, се отправиха към изхода на кантората.

- Чистачката пак не е почистила входа на кооперацията – отбеляза единият. – Ще взема да прасна едно делце за безстопанственост. Така и така няма какво да правя.

- И аз мисля да лепна един иск за клевета срещу съседа. Твърди, че му крада вестника от пощенската кутия, което си е самата истина, но не може да го докаже. Аз обаче ще докажа противното.

Двамата си намигнаха.

Влязоха в ресторанта да обядват. Там щяха да обмислят какви мерки да предприемат срещу грамажа и качеството на храната.