Ах, тези деца!
Гришо / 6 год. и 2 мес./ на летен лагер
1.
– Госпожо, искам да Ви помоля да ми помогнете.
– Кажи, Гришо, какво те притеснява?
– От няколко деня мисля и не мога да разбера едно нещо.
– Може заедно да разберем. Кажи ми какво е?
– Вече знам, че тялото се състои от месо, кокали и кожа.
– Прав си, така е, но има и други неща - много и различни течности.
– Аха, нали пием вода, чай и кока кола.
– Добре, а ти какво не можеш да разбереш?
– Не разбирам как кокалите са влезли под кожата.
2.
– Гришо, колко пъти да ти кажа да дойдеш при другите деца! Наближава обяд и слънцето е силно.
– Не мога, госпожо.
– Докога ще стърчиш там?
– Не знам, докато се случи. Ще чакам.
– И какво чакаш?
– Нещо интересно.
– Ох, Григоре, Григоре! Идвам да те доведа тук.
– Недейте, госпожо, моля Ви недейте!
– Ама, момче, какво търсиш в центъра на този мравуняк! Я виж, целият са те налазили. Може вече и да те хапят. Защо търпиш? Хайде, идвай!
– Чакам.
– И какво чакаш, Гришо?
– Чакам да видя как от мен ще остане само скелет.
© Лидия All rights reserved.
