И – всичко си дойде на мястото. Мъррсик и Уай забавляваха семейството със своите лудории. Даже ги преименуваха в ДИК и ДИН, което ще рече – 'Досадник Истински Касматков' и 'Досадник Изкуствен Неинтелигентен'. През деня Мъррсик се излежаваше върху килимчето си, а Уай стоеше прав близо до кошчето за боклук. Оказа се, че през тунела зад саксията се минаваше към малка стаичка, по стените й бяха монтирани всякакви котешки дивотии, където Мърр_ можеше да се катери и да си изразходва енергията. Уай също си хареса едно ъгълче и там му беше ‚работилницата‘ .

      Уай не успя да намери ‚златната среда‘ за своята ‚не_досадност‘ въпреки всичките си усилия … и … на третия ден…

      Беше време за сутрешна закуска. Мъррсик беше ясен, насочи се към своята паничка пълна с котешки бисквитки, целият му свят се сви до мощното му ‚Мърр…‘ и зъбките му заработиха неуморно. Уай стоеше безучастен до момента, когато трябваше да се сервира масата …

    - Сега ще ви сервирам масата – заяви той, след което от кухненския бокс три салфетки с грациозен летеж се приземиха на масата на съответните места. После всички гледаха изумени как до тях долетяха прибори, бурканчета със сладко и чинийки с кроасани. Когато обаче беше ред на чашите с чай и кафе се случи нещо непредвидено – по средата на летежа си те започнаха да тракат върху чинийките си и дори една от тях заплашително се разлюля , … но всичките без последствия се ‚при_масиха‘ на съответните си места. Пол, Ана и Рая гледаха учудено, но явно се бяха леко стреснали и очакваха някакво бедствие. А и то не закъсня – захарницата описа плавна крива и се пльосна насред стаята, покривайки всичко наоколо със захар. Последва …‘Ауу‘ , ‚Охх‘,  Какво направи‘ , а Пол се запъти към кошчето, но Уай беше по – бърз - сам си го нахлупи отгоре и с крива траектория се скри в тунелчето. Вече в стаичката Уай дочуваше сърдито мърморене, но не му обърна никакво внимание

      Експериментът му беше успял. Всичките му сензори бяха работили до краен предел и сега той имаше огромна база данни. Имаше вече автентични записи за целия период, милимунда по милимунда със синхронизирани звук, движения за всеки един участващ, и друга извънредно важна информация включваща такива важни неща като ………. Обща обстановка – слънце, завеси, радио, телевизор, мобилни телефони, геометрично разстановка на обектите, стойка на тялото, отстояние от тежки предмети, сърдечен ритъм, импулсивни потрепвания на мускулите, мимики на учудване, радост, обожание, сърдене, гняв, влажност и зачервяване или побледняване на кожата, настръхване на малките косъмчета, както и честотата им на движение, както и много други информации за реакцията на Мъррсик – два косъма от левия му мустак се помръднаха нервно, но отчитайки това, че обикновено Мърр_ беше непукист , просто това беше взето под внимание в 167 334 условен преход … и най важното – на цветята … оооо, информацията за цветята беше извънредно важна, защото те попиваха психологичния фон на произходящето и реагираха бурно … странно, хората винаги са възприемали флората като статическа декорация и не се интересуваха от чувствата им.

      И … настъпи моментът на изчисленията – Уай като факир първо сътвори многомерна скала със заплюване на минималните и максимални стойности на променливите, цифровизираше всички данни и ги подлагаше на най – точни изчисления по събиране, изваждане, умножение, степенуване, коренуване, диференциране и интегриране … приложи многократно и итерационния способ с възможно най – малката стъпка, тъй като тестовия отрязък беше едва една минута и четиридесет и пет секунди и четиристотин двадесет и шест милисекунди – от момента на изричането на фразата ‚ Сега ще ви сервирам масата‘ до момента, когато се скри под кошчето … естествено в сметките включи и петте минути, през които се беше вече скрил в стаичката, но оттам се чуваха гласове със сърдит тембър и различни стойности на децибелите … … и потъна в изчисления … Накрая … накрая каза :

Отговорът е ПЕТ!

      Хм … това нищо не му говореше … прерови целия алгоритъм, провери всички данни до двадесетия знак след запетайката, добави и една странична информация – на 49,821 секунда пердето беше потрепнало … Пак провери всички сметки … И установи , че железният отговор е

ПЕТ !

      Уай се зарови в най – непосещаваните области на постоянната си памет … и не след дълго намери съвета ... 'Ако нищо не помага, обади се на приятел!'

      Веднага изпрати питане до ‚майката си‘ (знаете къде) какво е значението на цифрата ПЕТ, като резултат от неговия експеримент.

      Отговорът дойде моментално и той гласеше:

      'Драго изделие Y, получавате ТРИ за инициатива и ДВЕ за резултат, което сумарното ПЕТ ви окачествява в долната част на скалата …'

      Уай леко се посмути (ако това е възможно за машина) и си рече – ТРИ – ТРИ – кой ти ги дава … ама това си е за инициатива, което … което … една светкавица прескочи между антенките му … което значи, че ми е време за СЛЕДВАЩ опит