Алиенации *
или
Как смъртта се оказва само една обикновена пачавра...
Ноември. Месецът от годината, който най-добре рисува истинското лице на смъртта и умирането. Всичката тази гнилост, всичката тази тишина и нарастващ мрак... Каква сковаваща прегръдка на отчаяние... Топлите отблясъци от очите на живота са се изгубили сякаш завинаги, смехът и песента са отекнали някъде далеч в зацапания спомен за лятото и топлината. Умът не си спомня нищо от доброто, светлото и красивото. Душата е покосена долу в гнилочта, застинала в някаква поза на последна надежда, прилича на мизерен войник разкъсан от жестока бомба, сякаш въобще не е разбрала, че е вече само една жалка пихтия и още си мисли че препуска във въодушевен бяг.
А ето как всъщност изглежда лицето на смъртта: прогизналите с мръсножълта вода дървета, изстинали и сгърчени, са по-черни от всякога, почти като овъглени, те са дълбоките бръчки на челото и; от самото начало, ниско долу от полузамръзналата кал, до самия край на безкрая се издига з ...