Кошмар...
Лепкава тъмнина.Изгубени хора.Огледало.Погледи,просещи от студеното стъкло,желание да върне поне за миг спомена за това,което са били някога,за това, което никога няма да се върне...
Тя протяга ръка към чашата...
По полу-прозрачната и кожа пълзи мрежа от разкъсни чувства,разбита любов,погубена вяра...Желанието да се откъснеш поне за миг от действителността,която ти причинява толкова много болка,може да бъде опасно...Постепенно се превръща в потребност,в своеобразно лъжливо спасение...Всеки има своята малка тайна,своята скрита причина да посегне към алкохола.След първата глътка тъгата се стапя някаде в нищото,сълзите се удавят в мътната течност,животът ти се струва по-хубав,притъпяват се сетивата ти,страхът,гневът и уморта изчезват,безчувствиетоте предпазва от тежкия дъх на деиствителността...Още една чаша...Още една забравена мъка...Докато в очите ти остане само изгарящата жажда.тя поглъща всичко друго-чувства,амбиции,вяра...
Чувстваш само парещата пустиня,в устата си и скърц ...