Ами това е
Ами това е! Докато оправяш колците на доматите и си мислиш за снощната буря, която ги съсипа, и гърдите запопочват да те стягат, не ти достига въздух, избива те пот… А не е да кажеш 40 градуса, както през цялата седмица беше…
Христина е видимо разтревожена, иска да вика линейка. Каква линейка! И друг път ти е ставало лошо… Преди две седмици – някакъв кръвоизлив в окото.
- Трябва да кажеш на Цецко. Каквито са съдовете в окото, такива са ти и в мозъка!
Те не знаят, че Цецко е много зает.
Вземаш един валидол! Нямаш време да си полягаш. Бяла Слатина е само на пет километра... Чакай! Не можеш с тези дрехи… И пари трябва да вземеш. Добре, че Христина е тук. Дъщерята – в чужбина, синът – също и той. А Христина е библиотекарката от читалището. Наминала да те види.
Гледаш снимката в коридора. Много горещо било в Италия. Пожар на летището. На снимката – Цецко и втората му жена, с Ива – най-малката внучка. Ех, сине, сине! Дорде се наканиш да ме вземеш в онзи апартамент, дето бил си го купил за мен… Кога смяташе да го сториш?
Става ти мъчно за хубавата градинка. Не можа да полееш цветята, доматите, тиквите, магданоза… Сещаш се за хората от читалището… Лягаш в линейката. Сълзи ли са това или пот, който охлажда лицето ти? Трудно дишаш. Задъхваш се. Подаваш й джиесема си на Христина. Вземаш си чантата Слагаш в нея пари. Лягаш в линейката, на носилката. Нещо те грабва. Потъваш. Чувстваш тежест в гърдите. Огромна. Затиска те.
- Има ли близки?
- Внучка й ще пристигне от София. Звъннах й вече…
- Някой трябва да й свали гердана и обиците.
© Павлина Гатева All rights reserved.
