Ангел и Ана
Дядо Велко беше стар и изморен човек. Не обичаше шум. А около неговата уличка винаги имаше деца. Той много ги обичаше, тъй като напоследък в село Ангеланово нямаше такива.
Велко се замисли. Не искаше да гони малчуганите, но искаше и тишина. А той знаеше само един начин да ги укроти. Повика ги при себе си. Те се скупчиха пред него и го загледаха учудено.
- Знаете ли, деца, защо нашето село се казва Ангеланово? - всички поклатиха глави в знак на отрицание - Така е с младото поколение - все неосведомени оставате. Но нека ви разкажа как стоят нещата с името на селото ни... Всичките веднага замлъкнаха и сякаш не искаха да говорят...
- Това е било отдавна. Много отдавна. Тогава вашите прадядовци още не били родени. На есен обикновено се женели... Съседи, разбира се. Двойките не били особено щастливи, но никой не питал за мнението им. Все пак родителите били тези, които взимали решенията. Имало обаче, една двойка, те много се обичали. Женитбата за тях била като дар. Какво по-хубав ...