Когато излязох в коридора времето липсваше. Вагонът стоеше в някакво пространство, което аз чуствах наоколо. Нещо като вакуум, защото липсваха и светлините през прозорците. Наместо тях имаше безкрайна черна дупка, която изглеждаше толкова плътна, че имах чувството, че се разтича по целия вагон. Лампите просветваха и създаваха онази смръзяваща кръвта атмосфера на внезапен трил и неочакван съспенс. В купетата хората се взираха в лампата, която примигваше така, все едно ги улавяше като нощни пеперуди в невидимата си мрежа от електрична прежда и лъчи. Ококорени се взираха в сигналите на лампата и очахваха тяхната поява.
Аз ги чуствах как се приближават от пространството. Обърнах се за да гледам през прозорците в коридора и изведнъж от мрака започнаха да просветват глухо, кръгли светлинки. Просветваха ярко и започваха да се стелят по плътта на черното нещо обвило вагонът ни извън времето. Лампите подивяха и започнаха да светят по-силно от всякога. Едновременно с това и очите на хората в куп ...