Ангелски очи
Имало едно време една гълъбица. Един ден, докато прекосявала малко китно градче, тя видяла как баща и дъщеря играели весело край реката. Птицата бързо ги отминала и с реещ се поглед забелязала беден китарист, свирещ на площада, небрежно чакащ дар от дребни монети. Тази гледка също не заинтригувала особено гълъбицата. Изведнъж съзряла самотна човешка фигура да седи мълчаливо на пейка в парка. Обикновено такива хора подхвърляли сухари и трохички, за да развличат пернатите и себе си. Уви, доближаването не пробудило никаква реакция у мъжа, застинал в странно заетата си поза. Сковано, без дори да озвучи едно свое въздишане.
Разочарована птицата продължила своя път.
До ухото ù внезапно достигнал детски смях. Под гълъбицата се намирала детска площадка с множество малчугани. Макар и да не била очарована, птицата кацнала на един ниско полегнал клон за кратка почивка на отмалелите си крила. Клонката се огъна значително, но отделеният звук бе заглушен от засилващото се пухтене на вят ...