*****

Стотици комбинации и действия всяка секунда само на един монитор. Всяко от които води след себе си редица последствия, на пръв поглед неконтролируеми и хаотични, а всъщност предизвикани и добре планирани. В лявата страна аналитичния модул показва, че Лу ще повреди една спирачна система, хоп - и едно такси предотврати смъртта на няколко човека. Един човек ще открие заболяване, което го убива навреме, а една жена ще се спаси от нещастен случай. И това само с един Клик върху монитора. А вие хората сте вечно недоволни, мрънкащи, оплаквате се от лош късмет. Докато ние работим денонощно. Предизвикваме редица от събития, които направляват живот ви. Понякога катастрофи, понякога уж случайни срещи, а понякога, когато няма друг изход се намесва и винаги мрачния Азу. Всъщност Азу е Азраел, той е Ангел на смъртта. Михо е Михайл, Габи е Гаврил, Рафи е Рафаел, Сариел, аз и още хиляди…

Най-могъщият екип, който можете да си представите. 

А Лу… 

  - Луцифереее, копеле такова, само да ми паднеш - Михайл беше бесен и блъсна ядно монитора. Всички се смълчахме. Някъде в Източна Украйна ракета се беше отклонили и беше ударила пътнически самолет на малайзийските авиолинии. Току що загинаха 295 човека. 

Лу си е Лу. Не винаги успяваме да му противодействаме. Но борбата ни продължава. Тя е от хиляди години. Борбата между доброто и злото. Борбата между светлината и мрака…

Ние направляваме вашият живот, защото планът на Шефа за вас е винаги по-добър от вашият план. 

За да ви предпазим понякога предизвикваме събития, които вие не можете да разберете. А когато земният ви път приключи, пак ние ще се погрижим за вашите души. 

Защото ние сме вашият вътрешен глас, вашата съвест, вашето шесто чувство, ние сме това което наричате късмет или пък лош късмет, ние сме вашите защитници, ние сме вашите пазители… 

защото ние сме … АРХАНГЕЛИ! 

*****

Пет години по-късно… 

01 Септември 10:00

София, България 

Някъде в Бояна

Шофьорът я поздрави с широка усмивка и и отвори вратата. Госпожа Галена Петрова, беше една от най-значимите фигури в ИТ сектора в цяла Европа. След провала с кандидатурата и в "HOSHIKO", Галена реши да основе собствена компания. 

Според годишната класация на Deloitte - EMEA Technology Fast 500, компанията на Галена Петрова, е сред петте най-бързо растящи технологични компании в Европа. Американски инвеститори отдавна проявяваха интерес за инвестиции в "GALA TECHNOLOGY". 

Понякога си мислеше, каква ли щеше да е съдбата и ако катастрофата не и беше попречела да отиде на онова интервю… 

*****

02 Септември 08:15

София,България

Летище София

Терминал 2

Не можеше да повярва на лошият си късмет. Защо все на него. Натовари чантите в Аудито, качи близнаците, сложи им предпазните коланите и влезе с ругатни в колата, където Ива стоеше безмълвна. Току що отмениха полета за Испания, където трябваше да отиде на семейна почивка. След толкова мечти и планиране - провал. Блъсна волана с юмрук. 

Ива го хвана нежно за ръката. 

  - Ей, мило, не се ядосвай ! Може пък да е за хубаво. 

Всъщност можеше пък и да е за хубаво. Спомни си за събитията преди няколко години. Благодарение на една катастрофа откри навреме тумор. Добре че беше в самото начало. Излекуваха го, но това го накара да преосмисли целият си живот. Реши да се отдаде на голямата си любов - музиката. И му се получи. Сега Фил беше една от най-големите и актуални звезди в България. 

  - Ива, отвори Букинг и търси хотел някъде в Северна Гърция, промяна в плановете! Може би е за добро - каза Фил и подкара Аудито. 

Ива се усмихна и пусна радиото.

  - Тати, Тати… - близнаците от задните седалки разпознаха гласа на баща си, който изпълняваше най-новият си Хит по "БГ радио" - "... Ангели над тебе бдят, Ангели над тебе бдят…" 

Спогледаха се с Ива и спонтанно избухнаха в смях. Безкрайните плажове на Касандра ги очакваха. 

*****

03. Септември 14:00

София, България

Параклис "Свети Мина"

- Отричаш ли се от дявола? 

- Отричам се! 

- Отричаш ли се от дявола? 

- Отричам се! 

- Отричаш ли се от дявола…

Ник се усмихна. Кумът трябваше да се отрече от дявола три пъти. Погледна бъдещата си жена. Доника беше толкова красива в бялата булчинска рокля. Спомни си как се запознаха. Тя започна работа в компанията му, само защото фаворитката за поста не се яви. Тогава си помисли, че тя е късметлийка, но всъщност късметлията беше той. След толкова години, най-накрая откри сродната си душа. 

И ето го тук, в малък параклис, в полите на Витоша, почти в гората, на прага на най-важната победа в живота си. А параклиса… Ами Доника го избра. Ако зависеше от него, щеше да се ожени в "Александър Невски". Но Доника харесваше този свещеник. Казваше че е много свят човек. Помагаше на затворници, на наркомани и бездомни. Странен човек. Беше хубавец, с походка на пантера и леко смешен италиански акцент. Само грозният белег под лявото му око стигащ до бузата, подсказваше че не винаги е бил светец… 

*****

17 Септември, 13:00 часа

София, България 

СОУ " Отец Паисий"

  - Довиждане господине, довиждане господине… 

  - Довиждане, довиждане… - учениците много го харесваха и уважаваха. Беше от любимите им учители. Никой не подозираше за мрачния му период на улицата. 

Прозвъняването на Мия съвпадна с края на учебният ден. 

  - Братане, бързо идвай, аз съм в болницата, бързо, време е. - говореше накъсано, усети болката и вълнението и. 

  - Ей Мия, защо не се обади по-рано, добре ли си, всичко наред ли е, къде си има ли доктори… - усети как коленете му се огъват и му прилошава. 

  - Добре съм, идвай бързо. - почти извика тя. 

Събра всичките си сили и излетя като стрела към паркинга. Бягайки набра номера на Лора. 

  - Лорче, къде си моето момиче? 

  - На паркинга, до колата, чакам те. 

  - Ох, добре. Чакай там, идвам. 

Видя я да го чака до бялата Тойота Приус. Хубавата Лора. Колко много преживя, но вече е добре. Слава Богу, излекувана и здрава. 

  - Какво става, Брат? 

  - Нищо моето момиче, мама е в болницата. Ще ражда. 

След малко влетяха в болницата. Мия вече беше в родилното. Оставаше им само да чакат. Прегърнаха се и зачакаха. Лора усети как бие сърцето му. Чувстваш се толкова сигурна в тази прегръдка. 

Надигна глава, погледна го в добрите сини очи и му прошепна:

- Тате, обичам те! 

Очите му се напълниха със сълзи. За пръв път му казваше "Тате". 

В този момент една медицинска сестра се появи от родината зала.

- Господин Братан Ангелов? 

- Да, аз съм. 

- Честито, вече сте баща! 

Да, вече беше баща!

Край!