***
- Е?! – Куртан беше заел позиция за нападение. Опитваше се да прикрие, че ударите на Налл бяха намалили силата на енергийното му поле, а и намесата на Великата Аурис, чрез гласа на Габриел, жрец и воин на миналите енергийни мигове, го беше изумила. За безвремието, в което беше вампер, никога не му се беше случвало подобно нещо, дори и в битките. Великата Аурис не се намесваше, оставяйки ги свободно да изберат съдбата си – да се преборят за правото си да съществуват или да се претопят отново в нея. Или поне така знаеше Куртан от онези, които бяха съществували повече от него. В мътната му сива сърцевина извираха вълни от мисли. Нищо не го беше изумявало така, както това, че толкова време аурата на Светлата Зиновия беше съществувала наедно с неговия доверен подчинен. Не я беше усетил, макар добре да познаваше светлата същност на Висшата. „ Значи, не всичко, което знаем за съществуването ни и за живеца и светлината е пълната истина!” – си мислеше Висшият Вампер. Нещо дълбоко в него зас ...