Аз
Аз съм тази, която сутрин застава пред огледалото и казва: "Здравей, съвършенство!", а то - горкото - се напуква.
Аз съм тази, дето си бърка в очите с разни странни предмети, само защото на теб ти харесва да трепка със 7-сантиметрови мигли.
Аз съм тази, която всеки ден сменя цвета на очите си, защото със зелени повече ти харесвам.
Аз съм тази, която превърна косата си в тренировъчен лагер за млади химици, защото си падаш по блондинки.
Аз съм тази, която излиза и в най-големия мраз с къса пола и те кара да настръхваш (от студ) с голите си кълки, само защото ти харесваш краката ми.
Аз съм тази, която носи един номер по-малки обувки, (понеже не е естетично жена да има големи ходила) и все я стяга чепика.
Аз съм тази, която даде един нов "Форд" за силикон в гърдите - вярно, че после този силикон ми купи "Мерцедес", но ако знаеш какви болки изтърпях, само защото на теб ти харесва да стискаш балончета!
Аз съм тази, която се оставя да се подгираваш с интелекта й, за да се почувстваш умен и дори гений.
Аз съм тази, която е способна да направи всякакви нелогични неща, да изтърпи всяка болка и всяка подигравка, за да ти хареса.
Плащай сметката, какво се чудиш!
© Ели Лозанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Аз съм тази, която вечно прави жертвите, които ти никога не разбираш..." Не знам защо си мисля, че май май ние сами сме си виновни...Но е много добре казано!
-
Уау, колко приказки под моите редчета
Ради, тенденциите са много кофти нещо, понеже намирисват на повтаряемост, пък аз лично предпочитам различностите пред подобията
Енджи, няма универсална категория за това кое си струва и кое не - строго индивидуално е, пък и фрагментирано във времето - днес едно ти се струва стойностно, утре ще е съвсем друго. Въпросът е ядката да си остане една и съща, обвивката не е от толкова голямо значение.
И, Мърррр... чакай, че не мога да преброя буквите, да не взема да объркам името - ми то си е казано в текста - който поръчва музиката, той плаща сметката. В това число и да понесе всички нематериални щети, които може да му нанесе съжителството с мадам Утопия (както я беше кръстил Цефуле Стивън) -
ъъъъъ... погледни го така - в името на любовта ...м?
добре де виновни сме... -
Много оригинално е, Ели и съвсем истинско. Но е тъжно, че се стига до такива крайности заради пустото му харесване. Още по-тъжен е фактът, че в повечето случаи се касае не толкова за демонстрация на прелести пред конкретна личност, а пред много повече личности; дори по време на отсъствие на конкретната личност, тази тенденция се засилва. Привет
-
Няма нищо безплатно на тази земя, Зем! Липсваше ми присъствието ти, радвам се, че се върна!
-
Проза, а?! И за проза се плаща...Браво ти Ели! Зем.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
