Може би някога ще напиша хубави стихове…може би някога ще напиша хубави разкази…
Събудих се!!! Осъзнах, че всичко, което съм знаела, в което съм вярвала е било сън…лъжа!Около мен във къщата, която живея всички спяха…слънцето се беше показало, а те спяха! Опитах се да ги събудя, да им говоря, за нещата, които съм научила, но сънят ги беше превзел. Целият ден мина в молби, в крещене, във викове, срещнах стена , те спяха. Стена от неразбиране, но въпреки това упорствах! Дадох си сметка, че някои прави планове за моя живот, без да ме пита, без да иска моето съгласие! Какво съм аз! Никой не може да ме убеди, че не съм Човек! През годините, лошите нещата, които се опитаха да ми втълпят за мен самата, не ги приех, защото се познавам.
Часовете преди събуждането, бяха дълги, лутах се, мятах се като риба на сухо. Изпитвах несигурност, неизвестност и страх, неописуем страх.Бях сама, и постепенно ме напуснаха и тези, за които мислех, че винаги ще са до мен. Разочарована бях от много хора, но, не с ...