Бог и аз

Може би някога ще напиша хубави стихове…може би някога ще напиша хубави разкази…

Събудих се!!!  Осъзнах, че всичко, което съм знаела, в което съм вярвала е било сън…лъжа!Около мен във къщата, която живея всички спяха…слънцето се беше показало, а те спяха! Опитах се да ги събудя, да им говоря, за нещата, които съм научила, но сънят ги беше превзел.  Целият ден мина в молби, в крещене, във викове, срещнах стена , те спяха. Стена от неразбиране, но въпреки това упорствах! Дадох си сметка, че някои прави планове за моя живот, без да ме пита, без да иска моето съгласие! Какво съм аз! Никой не може да ме убеди, че не съм Човек! През годините, лошите нещата, които се опитаха да ми втълпят за мен самата, не ги приех, защото се познавам.

Часовете преди събуждането, бяха дълги, лутах се, мятах се като риба на сухо. Изпитвах несигурност, неизвестност и страх, неописуем страх.Бях сама, и постепенно ме напуснаха и тези, за които мислех, че винаги ще са до мен. Разочарована бях от много хора, но, не спрях да  ги обичам. Сама стигнах до някои изводи, наблюдавах…Имах различни мисли, различни възгледи, метаморфози, глупави мисли. Да, бях глупава и наивна. Бях дете.После се събудих. Изведнъж страха изчезна…просто се изпари. Вече знаех какво трябва да правя за себе си! И разбрах, че не съм сама. Имаше и други като мен. Не познавах света в които живея и исках да го опозная. Истинската информацията започна да се появява, помогнаха ми и хора. Невидима ръка направляваше това, което беше нужно да знам. Предвид обстоятелствата, пораснах бързо. Без да изменям на себе си, на душата си и на своята същност. Това, което ми е дадено от Бог. Това, което малко, по малко научавах не ми харесваше и ме ужасяваше! Разбрах, че зад  всяка лъжа, има друга по-голяма лъжа. Злото не спи!

Аз съм археолог и работих като такъв една година и половина. Бях силно вкопчена в науката. Бях атеист, ходех на църква, палех свещ, молех се уж. Търсех истината, богохулствах. И когато се събудих, всичко започна да се прояснява.Разбрах, че има и невидим свят, (не че не го знаех, не си давах сметка, не се замислях), но не бях напълно осъзната и готова за това. Питах се защо ми се случва всичкото лошо през годините и след като се събудих. И разбрах  преди една седмица... злото каквито и планове да е имало за мен, Всевищният  има други планове. Когато Той е създавал душата ми, Той я познава. Дал ми е характерът, който имам. Направил ме е такава, каквато съм. Той през цялото време е бил с мен,още от деня на раждането, крачка по крачка, търпеливо ме е водил по пътя на Истината. Пращал е Светли сили да ми помагат. За да ме спаси. Прати ми приятелка, вярваща. От една седмица аз не мога да спра да Благодаря и да  плача. Душата ми плаче. Направих изповед в църквата и взех Причастие.

Когато вървях по пътя, без да го осъзнавам, знаех и вярвах, че всичко ще е наред, без да знам защо го казвам. Сега знам, че Той има хилядни армия Светли сили, архангели и ангели, праведници и избраници по цялата земя, които се борят за нас.Той има планове за всеки един от нас. Бог има планове за българите, за всички хора. Вярвам в това. Дал ни е безсмъртна душа и Свободен избор.От нас се иска да правим добро, да бъдем добри и да помагаме.

 Слава на теб, Господи сега и вовеки  веков и на всички Светли сили и светли души, който се борят! Господ  чува нашите молитви!