Аз и Дечката сме братовчеди и приятели. Живеем наблизо
един до друг в махалата. Заедно с него съм от както сме се пръкнали на този свят. Нямаме тайни един от друг. Заедно ходим да тарашим дърва от гората, заедно се наливаме с бира по Гергьовден, и на сватби и кръщенета сядаме един до друг. Научиха ни и на занаят – бъркаме киреч, мажем дувари, лепим плочки…пари да падат. Ама каквото изчукаме - изпукваме - дето има една приказка… В махалата като кажат Ачо-всеки се сеща и за Дечо. Ама на чуждо - не посягаме. Работим като луди. Некой път нищо почти не изкарваме - само за ядене нещо. Много ни няма в акъла - ама в ръцете сме яки.
Днес ни е много харно. Сновем из центъра на малкото градче и се оглеждаме във всяка витрина. Не можем да се нагледаме на новите си прически. Вече сме с подстрижки като Роналдиньо. Хипарско е. А и сме леко мургавки като него. Гот е…. слънцето препича, лятото е в разгара си. Мацките ще пощуреят по нас. Като баровци сме.
Спряхме се пред закусвалнята и бързо се вмъкнахме вътре. Беше рано за обяд. Ние сме единствените клиенти. Седнахме в сепарето и зачакахме келнерката. Седим и чакаме, ама тя не се появява. Гладни сме. Една чорбичка добре ще ни дойде. Зяпаме през прозореца, хубав е животът навън... Едни гаджета са се навъртяли, с дълги загорели крака, червени устни…
- Абе, аз отивам в тоалета, Дече. Ей сега се връщам - намигам на авера и тръгвам.
Вървя като наперен петел и таман да се шмугна във ве се то – гледам на бара никой няма. А там едно чекмедженце зее отворено и пачки, пачки… сякаш ме дърпат като магнит към тях. Оглядам се, пак никой… припарих бързо, дигнах няколко, смотах ги и се бумнах във ве се то. Натъпках ги в чорапите, пуснах крачолите надолу, под тениската някоя друга, оправих се на бързо и излизам.
- Дече, дай да се дигаме, щом още не си поръчал- викам го аз и го дърпам да става.
Излизаме и аз - бял като платно, почнах да се потя като кон, нервозно ми става и хъката – мъката му казвам на четири очи каква я забърках.
Духнахме към махалата. Зехме бира, кебапчета, пасти - кеф… Пийваме си биричката пред къщи в дворчето и си лафим сладко-сладко... Правя план за парите - ще си купя мотор и каска- ще форсирам… Както си дремем така и една кола с ченгета се изсипва изневиделица. С качулки изскочиха. Докато се очудя и ми лепнаха белезниците. Няма ама - няма мама… Имало камера и там са видели физиономията ми. Щура работа…
И сега вече делото мина. В зандана съм. Много лоша работа. Чувствително ми е. Страшно е. Потъвам все едно в тъмницата. Натискам очи в постелята, плача като дете, не знам как ще изкарам тук… Как ме е яд, че направих тази работа… Как сгреших… Некоя година държавата ще ме храни. Млад съм, зелен съм, много ми е гадно тук. Не ме пускат още на работа и дремя по цял ден.
- Абе черньо, на тебе говоря! - надзирателят си подава главата през прозореца.
- Да.
- Шефът те вика. Излизай.
Влача се по коридора и се чудя кво става. Стигам до кабинета и чакам старшият да ме вкара вътре.
Шефът е на бюрото си. Европейска работа бе хора - слушалки, техника, лаптоп, телевизори, камери, като в свят си.
- Я ела да те питам, чух че си майстор. Какво можеш да правиш?
- Сичко мога - зидария, стени, дувари, мажа, боядисвам сичко…
- Тогава ще те пратя утре да бачкаш на вилата ми. Ама с теб ще има един приятел- да те наглежда. Я си мръднал - я ти е счупил краката… ще стане нещастен случай. И си дръж устата добре затворена. Вечер ще те връщат тук.
И започнах да бачкам на открито извън зандана. На едно място във вилната зона на града. Хубава гора, езерце, храсти, птички… райско е. Един батка ме пази. Ама аз не искам да бягам де. Работя си. Стават стените прави и без да си давам много зор. На обед идва една жена с пикап и ни носи ядене. Тя била прислужница на шефа. Абе гледам я, една засукана мацка. Малко дъртичка за мен, ама бива я. И ми фърля едни погледи бате, сляп да си - ще загрееш кво става… Ама аз съм си убав де, младо пишлеме, с прическа Роналдиньо, як съм, имам татуировка на левия бицепс, косата ми черна като на вран жребец… Та взех и аз да фърлям погледи. Бяла като захар, сини очи, едра малко, налята жена,не е за фърляне… И докато ядем с батката зехме да си казваме по някоя дума с нея …
Тъй днес, тъй утре и пламна една любов. Българо-циганска любов. Не мога да спя, братко. Вечер се въртя като пумпал в леглото. Оная ми ти жена все пред очите ми. Искам я. И тя ме иска. Знам го. Как да се земем обаче не мога да го измисля. В акъла ме удари тази любов…
Вече е пак обед. Изтръпнал съм и се оглеждам час по час. Чакам убавицата да идва. Батката ме подкача и ми смига. За днес сме се разбрали да ме остави за малко с нея. Умих се от варела с водата и сега капки се стичат по тялото ми. Коремът ми ври и кипи. Нервозно ми е. Хиля си и виждам, че колата бръмчи. Идва убавицата. Слиза нахакана и тръгва към нас. Турга храната на масичката и ме гледа. Има бели зъбки като гъбки. Само като я гледам килата и са повечко… Ама сичко си е на място. Сичко си има.
- Ела Веске, да ти покажа нещо -мънкам аз като ученичка.
Веска това и чака. Тръгваме зад дувара и в горичката. Вървим бавно. Смутени сме. И изведнъж като се спъна и пльосна онази ми ти жена в храсталака, падна и зави от болка. Подгъна се. Изкълчи си крака. Аз се чудя кво да правя. Не мога да я повдигна. Ячка е. А аз като врабец съм пред нея. Взех една тояга, дърпам я за ръката, подпрях я, но не мога да я дигна. А тя реве като магаре… не спира. Реве и ни спира…боже… Краката и като диреци, братко. Дебели диреци. Задницата като фурна. Пазвата и се люлее пред очите ми… Яка работа. Пуфти и пуфти. С голям зор я повдигнах. Аз кофраж правя, железа мъкна, цимент дигам - ама такова нещо брат не бях държал… Баят жена… Поправена жена - дето се вика. Държа я на рамото си , милвам и косичката, ама тя не спира да хленчи. Куцук-куцук се върнахме. Батката се чуди какво е станало и като разбра се охили на минутата. Жената се ядоса. Грабна празните кутии и форсира пикапа. Мале, как се разбесня като хала е…
Сега се чудя какво ще стане с нашата любов. Веска каза, че ще земе като изляза.
Има-няма два месеца и съм свободен. Тя била стара мома, никой си няма. К'во като е дебеличка. Малко имаме контраст дето се вика - и в годините, и в килата ама нейсе… не е много красива, ама е добра. Снага като снага ти казвам… Сто и двайсет кила… И ме иска… Щото съм с прическата на Роналдиньо и приличам на него…
И аз ще работя, ще живеем заедно, ще си родим дечица, ще си купя мотор и как ще го форсирамммм по улиците аз си знам… Веске! Идвам, Веске! Мацките и те ме чакат!
© T.Т. All rights reserved.
The work is a contestant:
История в която, забит е коренът в тъгата, но с времето успешно стеблото разцъфтява смешно »