Аз и Дечката сме братовчеди и приятели. Живеем наблизо
един до друг в махалата. Заедно с него съм от както сме се пръкнали на този свят. Нямаме тайни един от друг. Заедно ходим да тарашим дърва от гората, заедно се наливаме с бира по Гергьовден, и на сватби и кръщенета сядаме един до друг. Научиха ни и на занаят – бъркаме киреч, мажем дувари, лепим плочки…пари да падат. Ама каквото изчукаме - изпукваме - дето има една приказка… В махалата като кажат Ачо-всеки се сеща и за Дечо. Ама на чуждо - не посягаме. Работим като луди. Некой път нищо почти не изкарваме - само за ядене нещо. Много ни няма в акъла - ама в ръцете сме яки.
Днес ни е много харно. Сновем из центъра на малкото градче и се оглеждаме във всяка витрина. Не можем да се нагледаме на новите си прически. Вече сме с подстрижки като Роналдиньо. Хипарско е. А и сме леко мургавки като него. Гот е…. слънцето препича, лятото е в разгара си. Мацките ще пощуреят по нас. Като баровци сме.
Спряхме се пред закусвалнята и бързо се вмъкнахм ...