- Млъкни! Върви си в стаята! - Повече не ми говори. Чу се хлопане на врата. Едно дете застана на прозореца и се загледа към звездите. Една сълза падна от очите му върху лицето на спящата под прозореца малка скитница. Тя се изправи и погледна ревящото момиче. - Здравей, как си? - попита скитницата, изправяйки се от земята. - Не знам. Оново се скарах с майка си, а приятелите ми ме избягват. Чувствам се толкова нещастна и сама. Но какво да ти казвам, ти си по-зле от мен. - Нима?! Аз съм по-щастлива от теб. Родителите ми може и да са ме изоставили, но поне няма кой да вика по мен. Приятели нямам, но имам добри познати. Нямам дом, но се чувствам на сигурно тук, под твоя прозорец. Не ми трябва да се разплача и тогава да погледам звездите, аз винаги ги удостоявам с вниманието си. Аз съм много по-щастлива от теб, момиче. - Как успяваш да си толкова силна и да се справяш? - Свикнала съм. - каза бездомната и се усмихна. След това двете момичета заедно погледаха звездите.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.