Аз съм по-щастлива от теб
- Млъкни! Върви си в стаята!
- Повече не ми говори.
Чу се хлопане на врата. Едно дете застана на прозореца и се загледа към звездите. Една сълза падна от очите му върху лицето на спящата под прозореца малка скитница. Тя се изправи и погледна ревящото момиче.
- Здравей, как си? - попита скитницата, изправяйки се от земята.
- Не знам. Оново се скарах с майка си, а приятелите ми ме избягват. Чувствам се толкова нещастна и сама. Но какво да ти казвам, ти си по-зле от мен.
- Нима?! Аз съм по-щастлива от теб. Родителите ми може и да са ме изоставили, но поне няма кой да вика по мен. Приятели нямам, но имам добри познати. Нямам дом, но се чувствам на сигурно тук, под твоя прозорец. Не ми трябва да се разплача и тогава да погледам звездите, аз винаги ги удостоявам с вниманието си. Аз съм много по-щастлива от теб, момиче.
- Как успяваш да си толкова силна и да се справяш?
- Свикнала съм. - каза бездомната и се усмихна.
След това двете момичета заедно погледаха звездите.
- Повече не ми говори.
Чу се хлопане на врата. Едно дете застана на прозореца и се загледа към звездите. Една сълза падна от очите му върху лицето на спящата под прозореца малка скитница. Тя се изправи и погледна ревящото момиче.
- Здравей, как си? - попита скитницата, изправяйки се от земята.
- Не знам. Оново се скарах с майка си, а приятелите ми ме избягват. Чувствам се толкова нещастна и сама. Но какво да ти казвам, ти си по-зле от мен.
- Нима?! Аз съм по-щастлива от теб. Родителите ми може и да са ме изоставили, но поне няма кой да вика по мен. Приятели нямам, но имам добри познати. Нямам дом, но се чувствам на сигурно тук, под твоя прозорец. Не ми трябва да се разплача и тогава да погледам звездите, аз винаги ги удостоявам с вниманието си. Аз съм много по-щастлива от теб, момиче.
- Как успяваш да си толкова силна и да се справяш?
- Свикнала съм. - каза бездомната и се усмихна.
След това двете момичета заедно погледаха звездите.
© Дани All rights reserved.
