Оставаше да минат още две гари и щяха да пристигнат. Баба Ивана Петрова беше взела Благой със себе си, защото наскоро майката на Благой почина, а баща му замина на командировка. Пътуваха за село за около седмица.
Момченцето беше на десет годинки, с леко дълга коса и прическа под формата на купа. Дребничък за възрастта си, слабичък и тих.
Не му харесваше особено да отива на село, въобще да заспива на друго място. Разбира се детският страх бе разбираем за баща му, но той смяташе, че вече трябва да свикне да спи самичък, така че изрично предупреди да го оставят да спи сам. Благой не само не желаеше да спи в отделна стая, но дори в отделно легло. Докато заспи трябваше поне да държи нечия позната ръка. Така и правеше всеки път, когато нощуваше на село.Протягаше ръка от съседното легло и я вплиташе с бабината, така вече спокоен, съумяваше да заспи.
Пристигнаха и слязоха на познатата гара. Задаваше се буря затова забързаха крачка. Слънцето вече залязваше в далечината, а от север се задаваха т ...