Една сутрин се появи в селото. Човек от никъде ..май падна от небето. С прошарена коса, прошарена брада, благ, умен поглед и леко иронична усмивка. Още същия ден заживя с най грозната жена от селото. Веднъж в селската кръчмата, където се отбиваше да пие по един облак за разпускане се засече със селския кмет. Кмета имаше лошия навик да се шегува с недостатъците на съселяните си. На въпросите "Как се казваш? и От къде си? " той отговори с мълчание и усмивка, но когато кмета го попита: "Абе ти как я оправяш тая твоята жена, че е много грозна?" Той отговори: "Ми аз господин кмете, като оправям моята си мисля за твоята!"..Та от този ден селските зевзеци го кръстиха Бай Ангел бай(от бая , лекувам ) , защото излекува кмета завинаги от лошия му навик да се шегува с недостатъците на съселяните си и "Ангел" , че беше паднал от небето май. Така се случи, че и аз имах възможност се "запозная" с методите му на "лекуване".
Обади се приятел с покана да направим кооперация за да ремонтираме камионите на мандрата в селото. Речено - сторено. Отидохме и започнахме рано с ремонтите. Към 19 и 30 вечерта работа беше свършена и ни беше платено. На тръгване бати Гошо(така се казва колегата, който уреди поръчката), предложи да се отбием до кръчмата да се почерпим за хубавата работа(по точно той да се почерпи с приятели, а аз съм му трезвеника - шофьор).
Влизаме в кръчмата, а тя нещо средно между селско барче и социалистически хоремаг. Ситуацията в тоя род заведения е следната: отначало всеки си пие на масата с компанията, ама след третото пиене компанията става обща, масата една, всеки черпи всеки, разисква се някой глобален проблем и всеки говори и никой никого не слуша( но обикновено по невидим информационен канал накрая има консенсус). Мислех си,че ще се изнесем преди третото пиене, ама не стана. Бати Гошо е уважавам човек в селото и няма мърдане. Мина третата наздравица и започнаха да разискват какъв в рози вирус, дали Божие проклятие или наша си човешка конспирация. Всеки изказва мнение. Никой, никого не слуша. Всеки черпи всеки ..абе хаос. В целия тоя хаос като островче на целомъдрието един човек тихо си пиеше пиенето. Наблюдаваше с умни очи и от време не време тихо цъкаше с език. Попитах бати Гошо кой е тоя, а той ми отговори с:"Трай сега! Като му дойде времето ще разбереш!" Та мина полунощ. Пропяха първи петли обаче на консенсуса не му се виждаше началото. По едно време този тихия(бай Ангел) стана от стола изкашля се и всички замлъкнаха:
- Мда - сякаш на себе си каза той - всичките ни ще отнесе Господ!
Цялата кръчма замлъкна сякаш падна бомба и се чува само как цъка детонатора и преди избухване.
- Крайно време е, че загубихте уважение към Него. Посред нощите,когато трябва да си гушкате жените и да си повивате децата, вие се месите в Божиите работи и то на пияна глава. Как с глави пълни с дяволи искате да почувствате Божията промисъл. Мда май е крайно време е да сърбате това , което сте надробили! - цялото това нещо го изрече без никаква злоба и лошо чувство, но думите му попиваха и будеха в душите онова желание за покаяние пред неизбежността на възмездието.
- Да се покаем докато е време! - каза той и си тръгна с бавна крачка.
Като пилци при нападение на сокол, така всички бързо се изнесоха от кръчмата след като си платиха сметките (включително и ние с бати Гошо). Помня, че докато пътувахме, мълчахме. Всеки от нас беше вглъбен в себе си и ту прехапваше език, ту преглъщаше, ту завърташе очите. Голямо, мислено самооправдаване течеше в главите ни. От тоя ден ...май не съм замръквал в кръчма и за добро или лошо категорично отказах алкохола. ..Та сега си търся Ангел - лечител да ме излекува и дългото заседяване и пред компютъра.
"Вселената си следва своя вечен Път
и тайни от творенията си Твореца няма скрити.
Тяло и душа са като единен съд
и със истини са целите пропити!
За всеки Дядо Боже праща по един"бай Ангел или Ангелина" , но не всеки го чува на мига! Усмих!