Бай, бабо, да не изкукаш без мъж
Къш, да ставаш да ми се мащаш от оградата, перверзник с перверзник! Видиш ли я тая брадва, дето я държа? Да не ти я нахлупя на кратуната! Научил се той по чужди дворове да наднича, чуждите булки да заглежда! Що не земеш да ми нацепиш малко дръвца, а, да не блъскам, както водопроводчик в немски филм, с тая секира! Знам та аз, знаааам, не дървата искаш да ми нацепиш! Полата да съм си дигнела! Бедърче да ти покажа? На! Ти знаеш ли колко струва моят бедър, бе! Повече от яхта струва! Въобще не можеш да си го позволиш, ясно ли ти е! Ти яхта имаш ли? Имаш грънци! Ша ми киризиш бедъра през крив макарон, ахмак с ахмаците! Десет таквиз като теб ги храносмилам на закуска и окото не ми мигва! Просташки погледи ще ми хвърля той! Виж се, бе кукундрел, очите ти са се изцъклили като на морско свинче с морковен запек. Ама да дойде да ми оправи пералнята - нямааа! Стана месец вече, откак всичко на ръка търкам! Без кожа на ръцете останах, милите ми ръчички, пухкавите ми те! Барем малко книги да беше прочел! Да се научиш на обноски! Ама книгите учени глави са ги писали, не празни тикви като твоята! Селянин и простак! Хората по книгите цветя носят, серенади правят, а нашият една китара няма! И то добре че нямаш, иначе да съм ти я стрòшила в празната чотура! Празна, ама празна! Шаран изкормен такъв! Бе, ти изобщо некоя книга през живота си виждал ли си? То, аслъ, къде да видиш, таквиз нещица по кръчмите няма. Айде, бе, че не ходиш по кръчми! Кака ти там, откъдето идваш ти, вече е била! Билаааа! Кво ми са почесваш зад ушите като няква богомолка след закуска! И да та светна, че освен ония филмчета, дет ги киризиш по нощите, хората са имислили и други, за чувства, ч-у-в-с-т-в-а, ма кво разбираш ти от тия работи! Само да кьорнеш нещо женско ти се върти в киферицата! Гаргамел! При това, въшлив! Баща ти на къра да та беше правил, по-арен щеше да си! С тоя проскубан мустак мязаш точно на входното ми чердже. Аааах, та не ми беше мъж! Да взема една сопа, па да те налагам и на лягане, и на ставане, докат са научиш, че през хорските стобори не се зяпа!
*****
Неподозиращият, че без да иска се е превъплътил в мъж котарак обаче, невъзмутимо продължаваше да си лежи върху напечената от слънцето каменна ограда и усърдно да хигиенизира инструментариума си.
© Таня Донова All rights reserved.
