Бай Георги - ІІІ
Рано сутринта след кратка, но яка закуска, се сбогувахме с Деньо по мъжки и потеглихме. Жотев още веднъж потвърди, че колата е в ред, резервоарът беше пълен, имахме безалкохолни напитки, термос с чай и разбира се, достатъчно пари.
Когато излязохме от града, движението стана съвсем рехаво, нещо немислимо за този главен път. Малкото движещи се автомобили пътуваха на групи поне по 4-5 коли в пакет. Ние се залепихме за една от тях, но те караха бавно и скоро ги оставихме зад нас. На около сто километра от Карачи, колата започна да загрява. Казах на Данчо да кара по-бавно и температурата спадна, но тогава пък се втвърди педалът на спирачките. Ясно ми беше какво е станало, но защо точно на нас и точно сега когато сме на път, ни се случи всичко това?
Двигателят започна отново да загрява. Не можехме, по-точно беше наистина опасно да спрем на пътя и да замръкнем на него. Надявах се поне да стигнем до Хайдерабад и там ако можем да сменим колата с нещо по-свястно, или най-малкото ...