Belle amie

 Къщата ми в Лондон, вилата в Париж, a работилницата - в Берлин. Трите се събират в едно, когато получаваш международна гаранция за чувствата си. Тогава стилът на червеното небе става по-изящен и претенциозно самоцелен: Лондон гърми в зелено отвън навътре; кулата на Айфел се срива към небето; Берлин се дави в пенливата течност на мистицизма. 
А Карабунар, Мусал и още живеят в безделничния си празник на врящо грозде и тъмносинкави планини - Нешка играе "Ад" на Данте върху гърбовете им, гледайки през моравите си очи гъсеницата от Сарамбей до Лъджене. От Изток барон Хирш язди композиция източни железници от цигански катуни през Belle-ово и там бялото разстрелва Анархиста под арфените звуци на Орфей, шпицкоманди разорават М. Клисура - Чапай днес остана само с вдигната ръка. През Манандлъ минават команди от плашила и питат децата кой е наведен пред короната, стигат през Септември, когато зеленото изгаря в бяло, а в селото остават само къщи - кръстове от костите на Стамболийски.
Къде съм аз? От Дъбете гледам пейзажа през 42'' плазма, облегнат на параклиса на Крали Марко, зад гърба ми Николови черкви се прераждат в дупките на Арабската воденица, Константиновата кръчма се пълни с Червена ракия през Октомври и аз никога не съм бил тук. Да, кому е нужен белия сняг, тежината на ралото и мъглите на светлия мрак? Събуден в нов сън Аз е здраво стъпил на овъглената земя, огрян от червенозвучната светлина на морала, пък синьото е някъде забравено - каза от върха на планината един с глупаво име.

-Къде съм, Аз?

-Някъде между правилното и неправилното. И няма никой да ти помогне, защото всички са като тебе!

Но "Аз не съм изгубен освен за самия себе си" - писа Мутафов, яхнал Зеления си кон. Или съм се намерил сред изгубените? "Нищо, Аз ще реши проблема, д-р Фройд, защото е режисьорът на teatrum mundi" казвам на гладкия му череп, слушайки нотите, пълзящи от флейтата-гръбнак, увита около врата на Класика. И всичко пламва върху страстните гърди на съблякла се девица, заплюла годеника. Всички се будят подир слънцето с вик "Антропофагия!", а аз съм за пръв път щастливо заспал.