Петър Олегович Березенко бил доволен и щастлив човек — работел за най-прекрасният шеф на света — Владимир, негов приятел от гимназията. Оженил се за красавицата на квартала, която ако не друго, то поне го дарила с две чудни дъщери. Поддържал добри отношения, както със своите родители, така и с тези на съпругата си. От липса на средства не страдал, макар и да не можел да се нарече богат… животът е прекрасен, било неговото кредо.
И всичко това до проклетия трети януари, когато сякаш късметът му обърнал гръб…
Поръчките към строителната фирма секнали изведнъж. Няма поръчки, няма работа… тоест няма пари. Отначало работниците били уверени, че на следващия месец ще им бъде платено, ала същите думи получили и вместо обещаните заплати.
В Петиния дом розовата картинка, също загубила цвета си. Екатерина, неговата мила и любвеобилна женица, започнала постоянно да се кара със своя съпруг:
— Остави го тоя… Намери си друга работа, за Бога!… Ще умрем от глад!… Няма да спра да посещавам салона за красо ...