Беше само на 22
Беше само на 22. Изкара чудесна почивка на морето. Научи се да плува, но не повече от 4-5 метра. Последният ден се случи облачен и ветровит, а морето – бурно и сърдито. Влезе за последно да поплува на плиткото, въпреки червеното флагче и предупрежденията на близките си. Кой знае кога пак щеше да види морето. Пенливите и страховити като цунами вълни я вдигаха високо и тя викаше от възторг. Неописуема емоция! Изведнъж дъното под краката й изчезна и тя енергично заплува към брега. Но той вече не се виждаше… Разбра: огромните вълни я бяха завлекли навътре в морето и сега я вдигаха нагоре, колкото да си поеме въздух . Напразно викаше за помощ - гласът й потъваше сред грохота на бушуващото море, а и наоколо нямаше жива душа. Беше загубила представа за времето в неравната борба със стихията и все повече гълташе горчиво-солена вода. Но нито веднъж и за секунда не загуби присъствие на духа – търпеливо изчакваше следващата вълна за поредната доза кислород. Стоеше под водата и разсъждаваше: „ Аз съм само на 22. Имам дълга линия на живота. Август ми е любим месец. Това НЕ МОЖЕ да е краят!” И точно в този момент пред нея се появи възрастен мъж с яка физика и благородно лице с бели къдрици около голото теме. Приличаше на онези възрастни мъже от картините на Микеланджело. Старецът здраво я хвана и, напрягайки се до краен предел, заплува към брега. Без да пророни нито дума, я остави на плиткото и изведнъж…изчезна. Ей така – просто се изпари. Дори и не успя да му благодари. Замаяна и разтреперана, вървя близо километър до мястото си. Чак тогава се строполи върху пясъка. Зъбите й тракаха от студ и още нещо…
Разбра, че й бе подарен втори живот.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Дано оттук нататък живота да и донесе само щастие
