(Без)Делниците на един писател- част 15

– Михаил! Какво неописуемо удоволствие е най-после да разговаряме очи в очи, а не чрез посредници.

Архангелът прочисти гърлото си, обмисляйки какъв точно отговор да даде на поздрава, неуспешно скривайки неудобството от близкия си контакт с вампирката.

– Удоволствието е мое, лейди Елена! Вероятно, с новото ръководство, това ще се превърне в редовна практика. Всички ние работим за Баланса…

– Долавям у вас дистанцираност. При други обстоятелства бих я нарекла явно презрение, което между другото е напълно взаимно, но днешният повод изисква да бъдем учтиви, нали?

– Така е. Личните ни предпочитания са без значение, когато става въпрос за общото благо.

Елена кимна и се усмихна така, че оголилите се остри кучешки зъби да ѝ придадат леко зловещо излъчване. Тя вдигна наздравица и отпи бавно глътка от еликсира на боговете- неалкохолно питие, съдържащо мед, амброзия и още около трийсетина тайни съставки. Приготвяше се по специални поводи.

А какъв по-специален от идването на нова богиня в света?

Денят бе отреден за отдаване на почит към Аделина и сключването на примирие между Мрака и Светлината. За целта бяха поканени водачите на всички раси от двете половини. И за да се подчертае единението, Самаил и Анаил стояха плътно до Аделина през цялото време. Ани- отдясно, Звезди- отляво. Традициите трябваше да се спазват.

Но пък с промяната в ръководството се променяхаи порядките. Докато Сътворение стоеше на върха, на различните раси им бе абсолютно забранено да контактуват помежду си. Ангелите, създадени по образ и подобие на Всеотеца бяха със самочувствието на по-висши от расите, подчинени на Самаил. Но по отношение на хората бе точно обратното. Небесните воини поставяха смъртните над себе си, защото бяха сътворени след тях и Негова Божественост им бе вменил да ги обичат като свои братя и сестри. Немъртвите и другите свръхестествени твари в повечето случаи съществуваха и вършеха пъклените си дела, водени от омраза и отмъстителност. За тях човеците бяха просто средство, чрез което да демонстрират превъзходството и върху което да изливат ненавистта и отчаянието си.

Събирането им на едно и също място по едно и също време бе ход, съпоставим с влизането в минно поле. Затова и Аделина държеше двамата братя, от които започна всичко, да ѝ се закълнат във вярност първи.

Михаил, Елена, Баал, Баба Кашлица, Грях и Съблазън… Списъкът се оказа неизброимо дълъг. И точно по тази причина, някои от 

водещите фигури използваха възможността, за да уреждат свои лични дела.

– Само ги погледни- смъртна, която не е способна да вземе решение дали да спаси света или да удовлетвори плътските си желания. Паднал ангел, покоряващ се на жена, произлизаща точно от вида, срещу който въстана и бе прокуден от рая. И накрая- посредствен небесен войн, който се поддава на забранени страсти. На тях ли ще разчитаме за бъдещето си? Не съм сигурна, че го желая. Не такава награда очаквахме, когато поставихме началото на революцията.

– Виж, Елена, опитваш се да посееш зрънцето на раздора на най-неподходящото място. Аз съм верен на своя бог. В случая-богиня. Така е било и винаги ще бъде. Нося отговорност пред братята си заради позицията ми на архангел. Баща ни избра нея, майка ни го подкрепи твърдо и не е наша работа да оспорваме решенията им.

– В такъв случай, да разбирам ли че незаменимата информация за фаталния златен куршум, която получих е дадена с благословията на Всеотеца? Колко нестандартен метод да накажеш децата си! 

– Висшите планове не са умопостижими за нас, смирените слуги. Ние сме само изпълнители. Това важи и за теб, мрачна.

– Не. Аз живея според личните си убеждения и те никога не са ме подвеждали. Знаеш ли, коварството е привилегия на тъмните и е непостижим за светлите лукс. Затова и плащате твърде скъпо ако си го позволите. Бивате низвергнати. Я ми кажи, ти как се отнасяш към желанието на Анаил да има физическа връзка с новата богиня? Не се прави на учуден, на всички ни е ясно че това ще се случи един ден. Но подобна постъпка опорочава произхода и предназначението ви. Заслужава ли той да остане ангел след като извърши първородния грях?

– Личният живот на боговете е неприкосновен. Не сме ние тези, които да ги съдим.

– Но ти самият би ли си го позволил? Само това искам да знам и те оставям намира.

– Твърде много си позволих като се впуснах в това махленско клюкарстване, Елена. Благодаря, че реши да отделиш от вниманието си за мен, но е време да го насочиш към някой друг. Желателно, да е от тъмната половина. Защото ако отново се опиташ да всяваш смут в редиците ми ще се наложи да употребя по-твърди средства. И може би няма да се размине само с лоши погледи помежду ни.

Елена кимна и се усмихна насилено, оставяйки предводителя на небесното войнство да се насочи към своята нова богиня.

Аделина не се опитваше да крие смущението си, затова и непрекъснато си търсеше поводи да заговори Анаил, а Самаил чакаше точния момент, в който да хвърли бомбата с някое шокиращо изказване. Звезделин следеше зорко подопечните си и не пропусна да забележи краткия разговор на опозиционерката с брат му. Затова и когато архангелът дойде при тях, той побърза да го посрещне по своя неповторим начин:

– Чест и почитания, на най-светлия от светлите! Извинявай, Аделина, но все пак този бастун тук е в бизнеса доста по-дълго от теб. Как ти се отразии размяната на любезности с моята слугиня? Нуждаеш ли се от баня със светена вода или от двестакратно прочитане на “Отче наш”?

– Здравей и добрувай, братко Самаил! Макар за теб думите ми да се равняват на изхрачване в лицето, уверявам те че наистина желая благоденствието ти. Отдавна съм ти простил. Съветвам те да потърсиш в себе си светлината на личното умиротворение. 

– Де да можех и аз така добре да си кривя душата! От километри ти личи, че не можеш да търпиш да си сред всичката тая адска сган. 

– Заблудени души, тръгнали по левия път в търсене на лесното щастие. Точно затова толкова много обичаме хората и се стараем да ги опазим от вредното ти влияние. Страданията ги пречистват и издигат и никому не се дава повече, отколкото би могъл да понесе. Но за теб това е абсолютно непознато, тъй като открай време се водиш от принципа, че всички са ти длъжни и проблемът е в тях. Не, Самаил. Докато не признаеш пред себе си, че промяната може да настъпи единствено ако започне от самия теб, ще си остане по старому. Макар да имаме нова богиня, макар да си заобиколен от вселенска обич, ти пак ще мразиш, защото си се предал на низшите инстинкти. С радост бих те прегърнал и приел обратно в редиците ни, стига да покажеш че си достоен за прошка.

– Чуваш ли, Анаил? Според бате Мишо е някаква си пълна дреболия да се отречеш от принципите си, за да целуваш нечий задник в името на уж общото благо. Е, за теб може и да е удоволствие, пък и имайки предвид как се случва професионалното издигане в човешкия свят, нищо чудно след някоя и друга споделена нощ с новата богиня да изместиш архангела от поста му.

– За подобно накърняване на честта би трябвало най-малкото да ти откъсна езика, но отдавна не живеем на принципа “око за око”, братко. Ще постъпя както нареди Нейна Божественост.

– Благодаря, Михаиле и Анаиле! Звезделин-Самаил, изключително щастлива съм, че проявявате такъв интерес към успешното професионално развитие на братята си, както и по отношение на щастливия им личен живот. Уверявам ви, че с властта, дадена ми от Великата Сила ще се постарая всеки да получи онова, което заслужава и от което се нуждае. Вие, например, изпитвате остра нужда от помощ за прекратяването на междуособиците в царството ви. Тъй като аз вече съм доста добре запозната със ситуацията, ще продължа да се занимавам лично с интервютата на подчинените ви. Смятам, че в настоящата си роля ще бъда много по-полезна що се отнася до възстановяването на търпимостта помежду им. Освен това е нужна промяна в отношението им към смъртните. Досегашното е неприемливо. Но това ще оставя на вас, тъй като ви гласувам пълно доверие като господар на тъмната половина.

Самаил кимна в знак на привидно съгласие, но отвътре кипеше от негодувание. Разбира се, сцената, която богинята безмълвно прожектира в ума му и на която той се гърчеше в адски мъки, разпънат на кръст с главата надолу малко или много способства Черният властелин да се въздържи от последващи реплики.

Анаил не продума, но Аделина усети как устните му се извиха в незабелязана усмивка, макар погледът му да бе насочен напред към множеството гости.

Ади си пое дълбоко дъх, вдигна високо глава и, придобила известна решителност след като успя да постави на мястото му Самаил, без да се колебае хвана и стисна силно ръката на Анаил. След което стори същото и със Звезделин. Този жест не остана незабелязан. Макар бурите на разногласията да не спираха да бушуват, фасадата на отношенията между небесния и подземния свят създаваше впечатление за мир и единение. Бляскава, но необходима илюзия както за онези, които искаха и вярваха в мира, така и за другите- търсещи и продължаващи да разпалват революции…