(Без)Делниците на един писател- част 29

– Този свят е изключително крехък. Като крилете на новоизлюпена пеперуда в ръцете на невръстно дете. Нужна е огромна сила, за да го поддържаш непокътнат. Аз усещам пулса му с всяка своя фибра и ме боли, когато той кърви заради междуособиците на хората. Старая се, дарявам цялата си мощ за да запълня пробойните и излекувам раните му. Безсмъртна съм, би трябвало моята отдаденост да е достатъчна, за да го съхраня. Там има толкова много от онова, което обичам с цялото си сърце, че не бих могла да си представя как ще съществувам ако той загине. Моят роден свят. Моята първа любов и най-горчивото ми разочарование…

– Скъпа моя… Не те наричам дете мое, защото доказа, че вече си съвсем зряла за огромната отговорност, която ти е отредена. Не просто си ми равна. Бих казал, че дори си много по-високо от мен вече. Не мога да бъда по-горд с избора си, Аделина. Ти си най-доброто, което можеше да сполети Вселената. 

Да, нашата корона е тежка. Затова и не ни се налага да я носим сами. Аз имам това захарче до себе си, а ти… Е, ти си богиня, а нашият личен живот не се коментира. Безкраят има за своя глава най-подходящата.

– Ади, слънце! Дай да те прегърна, миличко! Не се бой, сега боли страшно много, но с времето ще става по-леко. Ти просто недей да го държиш в себе си. Никоя жена, пък била тя и върховна богиня, не бива да понася подобна загуба и да я преживява сама. Аз съм винаги насреща ако се нуждаеш от майчин съвет и съчувствие. Обаче трябва да говориш и с мъжете си. Правят се на корави, но и на тях им е тежко. Не си мисли, че като не споделят, всъщност нищо не чувстват. Все пак на тях се падна да направят невъзможния избор и те решиха да си ти. Как смяташ, ако абсолютната ценност е животът, защо избраха да спасят теб, а не своите деца? 

– Имаме на разположение цяла вечност, за да произведем колкото си искаме наследници. Ако разбира се, все още държите аз да бъда майката на бъдещите богове.

– Недей да правиш така! Ти си в правото си да скърбиш. Любов, Аделина. Не ти ли дадохме да разбереш няколко десетки пъти, че главното условие да си богиня е не само да обичаш безрезервно, но и да си позволиш да бъдеш обожавана. Защо продължаваш да упорстваш? Любовта не е само удоволствие от взаимността. Тя е грижа, подкрепа, съдействие. Да ти направят горещ чай когато си болна и не можеш да станеш от леглото. Да те завият, когато навън е студено, а ти трепериш в съня си. Да бдят над теб, когато си напълно изтощена и нямаш сили дори да въздъхнеш. 

Разреши им да се погрижат за теб, Аделина. Да те обичат. Бъди слаба, ранима, емоционална пред тях. Бъди тяхната любима.

След скорошната драма, Аделина забрани на поданиците си дори да намекват за случилото се и запълни мислите си изцяло с работни планове, за да не рискува да пропадне в дупката на меланхолията. Мракът на онзи най-тежък миг сякаш я дебнеше зад ъгъла и тя постоянно променяше посоката си на движение, само и само за да избегне съдбоносната среща с раздиращата я отвътре болка.

С Анаил и Самаил общуваше само по служебни въпроси, а през останалото време се оттегляше далеч от каквито и да е други същества. Уединението я успокояваше. В него тя откри сигурния, неизискващ и неочакващ нищо в замяна заслон от стихията на тъгата. Ако можеше, би останала в него завинаги. 

Срещата ѝ със Сътворение и Хаос бе един от редките моменти на общуване по желание и то на тема, която все още бе твърде болезнена за обсъждане.

Тримата богове се рееха из висините над Дивинатера върху космическа скала, остатък от създаването на планетата. Душевното страдание на Аделина се бе отразило и върху външния ѝ вид. Тя бе изгубила чаровната си руменина, тялото ѝ бе значително измършавяло, а страните- хлътнали. На този фон очите ѝ изглеждаха като грамадни зеещи ями, пълни с отровно зелена гибел. Дори блясъкът на огнената ѝ коса бе помръкнал.

Хаос и Сътворение се разтревожиха не на шега заради разклатеното ѝ здраве, затова и настояха да си поговорят дълго и откровено с приемницата си.

Но не беше никак лесно да проникнат отвъд защитата ѝ. Тя ревностно пазеше вътрешния си свят и не допускаше никого да прекрачи невидимия праг. Така че отново смени темата.

– За да предотвратим други подобни инциденти, рискуващи целостта на самата тъкан на реалността ни, имам намерението да издиря местонахожденията на всички Божествени искри. Знам, че ще е трудно и ще отнеме доста време, но се налага да го сторя. Кой знае колко онеправдани богини очакват момента си на отмъщение заради несправедливата си съдба? Грешките ни са за да се учим от тях, не за да ги повтаряме. 

– Ако Балансът изискваше те да са на едно и също място, щяха да си останат в извора на Първичния огън. Но за да има равновесие навсякъде, те са разпръснати. Разбираш ли, Аделина, повече от две носителки на Великата сила не бива да се срещат. Твърде голям ще е конфликтът на могъщите им енергии. Възможно е да причини непоправими щети в действителността.- отговори Всеотецът

– Ползата оправдава риска. Ако успея да ги обединя, въздавайки им единственото благоволение, ще избегна директния сблъсък с тях. Искам да ги привлека на своя страна. Не очаквам да станем първи приятелки, но помежду ни трябва да се установи професионална търпимост. Както и безусловно примирие.- контрира Аделина

– Дипломацията няма да ти помогне. Нито пък силата. Не бива да пристъпваш в тъй непозната територия без да разполагаш с ясен план. Както и с поне няколко резервни. А за да започнеш подобно амбициозно начинание е нужно да си, така да се каже, във върховата си форма. - включи се Хаос

 – Ще бъда, когато започна. Мога ли да разчитам на вашата помощ? Предполагам имате бегла представа къде да търся и ще ми подхвърлите някои идеи?

– Твърдоглава си, Аделина. Действително ли вярваш, че разбиването на тази инатлива твоя глава в почти невъзможната за реализиране странна идея, ще заглуши тежките мисли? Ще те излекува отвътре? Нима е тъй страшно да признаеш, че се нуждаеш от семейството си, за да се възстановиш? Да продължиш славния си път на първата богиня, произлязла от човешката раса?

– Всеотецо, ти твърдиш че се гордееш с мен, но аз самата далеч не изпитвам подобни чувства. Не намирам за уместно дори да ги споменавам. По мое мнение е по-подходящо да се придържаме към традицията на скромното смирение пред това да се превъзнасяме едни други. Не ми е нужно да ме обожават, а само да признават върховното ми господство. Всеки, който го оспори ще се изправи пред същия съд, на който бяха Елена и Михаил и ще получи полагащото му се. Аз няма да бъда жестока, не. Но няма и да се скъпя с наказанията. Ерата на милостивите богове, които оставят грешниците да затъват в собствените си грехове и след това да страдат цяла вечност в огньовете на ада отмина безвъзвратно. Настъпва времето на осъзнатите избори. С наша помощ, те ще бъдат правилните. Защото е мой дълг да просветя душите им и да ги спася. Каквато и цена да платя за това.

Аделина се изправи и без да изразява каквито и да било емоции, кимна почтително на своите предшественици, след което се разтвори в багрите на преливащите от цветове космически обекти. Хаос се обърна към Сътворение:

– Не ми харесва тая работа, любов. Тя е напълно опустошена. Уж твърди, че нищо не чувства, говори за дълг, смирение и скромност, но същевременно загатва и за справедливо възмездие. Опасявам се, че виждаме пред себе си една свирепа бъдеща Немезида. 

– Съгласен съм с теб, скъпа моя. Но какво бихме могли да сторим? Вече не сме активно действащи сили във Вселената. А само легитимните богове притежават властта да се намесват в съдбите на другите. 

– Не е вярно. Техните потомци- също. Ние с теб имаме прекрасни деца, любими мой. Силни, отговорни, предвидливи. Съдбовните им линии са свързани с Аделина, но съществува и друга връзка. Душите на тези тримата са слети чрез свещена клетва. Никой не би могъл да я пристъпи просто тъй, без да засегне останалите. Ако тя се препъне и падне, те ще бъдат до нея, за да я изправят отново на крака. Обратното също е валидно. Затова ти казах, че няма абсолютно нищо лошо в нестандартните отношения, които се заформиха помежду им.

– Да но, не е ли твърде…

– Щеше да кажеш развратно, нали? Скъпи мой, тя е същество от висш порядък. От ново поколение. Самият ти призна, че е много нива над теб. За мен да не говорим. Не бих могла да преживея дори частица от онова, с което тя се справи досега, без да се срина напълно. А тя продължава и то с високо вдигната глава.

– Но с помрачена светлина и вкаменяващо се сърце. Боя се, че…

– И аз, скъпи. Тя е тъй могъща, че притежава потенциала да пропадне достатъчно надълбоко, за да ги повлече със себе си. Но нека бъдем реалисти. Вероятността да се случи е нищожно малка.

– Ти го каза, моя душевна половинке. Ако тя им позволи да я обожават, лицето ѝ може и да се озари отново от блаженството на взаимността, но е жизнено важно сърцето ѝ да се стопли. А над това наистина никой няма власт.

– Може и да си прав, а може и да не си. Нека оставим делата, касаещи висшите емоции на най-вещите в тях. Архангелът на любовта и Господарят на съблазните…