(Без)Делниците на един писател- част 34

– Хайде де, не се срамувай! Кажи ми името си, малко изкушение.

– Чичо, моля те!

– Е, добре. Тогава аз ще започна.Казвам се Разрушение. Батко съм на обичния от всички ви Създател, но да речем- малко по-разкрепостен и напредничав от него.

Огненият мъж побърза да премине от изправено положение в небрежно полегнало, при което го наобиколиха няколко от червенокосите хубавици отпреди малко и се заеха да го обгрижват. Приличаше на сцена от някой античен фарс. Древният бог е полегнал настрани, а робините му веят с ветрила от пера, хранят го с екзотични плодове право в устата и отвреме навреме го даряват с изкусните си ласки направо пред жадните погледи на другите. 

Аделина изпита непреодолимо отвращение към разиграващата пред очите ѝ гротеска, затова и погнусено отмести погледа си. Вместо нея, Анаил отговори спокойно и сдържано:

– Сътворение вече не е глава на Вселената, тъй като добросърдечно предаде короната си на дамата, която имам честта да съпровождам. Така че внимавай с приказките пред нея.

– Колко интересно! Значи на всичкото отгоре си дошъл на гости, носейки ми скъп подарък! 

Анаил го изгледа кръвнишки, на което богът отговори в същия, нагло-предизвикателен стил.

– Какво? Аз съм Разрушение, все пак. Кой ако не аз, ще живее за да нарушава правилата и да преминава границите. Включително и тези на псевдоморала ви.

– Казвам се Аделина. И въобще не съм дошла да слушам маразматичните брътвежи на някакъв застаряващ сексуален маниак. По работа сме тук.

– Колко жалко! Щеше да е толкова забавно да сте по удоволствие! Обаче ти си много интересен екземпляр, Аделина. Мисля, че би била възхитителен мой събеседник… и не само….

– Границите, които ти отдавна си съборил и отказваш да спазваш… Няма сила, която да ме спре да ги възстановя и направя непробиваеми за такива като теб. Обаче не ми се занимава с детинщини. Може ли да преминем към съществената част? Анаил?

– Чичо. С Аделина търсим местонахождението на всички пръснати из Вселената божествени искри. Ти като пазител на Извора знаеш отлично къде да ги намерим.

– Знам. Обаче за да ви дам нещо, вие също трябва да ми подарите в замяна. 

– О, не! Пак се започва!

Аделина се доближи странично до Анаил така, че той леко я прегърна с една ръка и тя положи глава на рамото му.

– Х-м… Племеннико? Ама това наистина ли си ти? Не мога да те позная! Кога порасна толкова, че се захвана с момичета? Не че не одобрявам, обаче сигурен ли си, че разполагаш с уменията да се справиш с нещо тъй съвършено и опасно неустоимо?

– Отлично се справя и го направи вече доста пъти, така че ако ти е възможно, вкарай си пишката в гащите, забърши си течащите лиги и се съсредоточи. Аз съм върховната богиня. Затова ти заповядвам да ми съобщиш и покажеш къде да открия онова, което издирвам. В замяна обещавам да ти ги доведа лично, за да упражняваш върху тях нафталиновия си чар колкото и както поискаш. 

– Виж ти! Огън жена си, Аделина. Точно по моя вкус. Напомняш ми на една стара моя изгора. И тя е фурия като теб. Беше ни съдено да сме заедно, обаче тя направи погрешен избор. Да… Анаил, между другото, как е майка ти?

– Във ваканция с татко са. Творят и населяват нови планети в крайните кътчета на разширилата се Вселена. И не, не пита за теб, ако това се опитваш да изкопчиш от мен. 

– Колко много повече можех да ѝ дам, в сравнение с оня сухар баща ти. 

– Мисля, че ти даде всичко от себе си тогава. Защо иначе те заточиха чак тук, на ръба на реалността ни, охранявайки същинския извор на разрушение.

– За да уча червенокосите очарования на сладък живот. Уверена ли си, че нямаш нужда от някой и друг урок, Аделина? Първият е промоционално безплатен. Все пак трябва да се поопознаем…

– Сигурна съм, че ако не противоречеше на личния ми морален кодекс, вече щях да съм те лишила от някои отличителни черти на пола ти. Както и от способността да оскверняваш слуха ми с мръсните си намеци. Ако от устата ти веднага не излязат правилните думи, считай че ще ти се наложи да реализираш фантазиите си соло от тук нататък, защото ще те лиша веднъж завинаги от всичките ти сексуални играчки. Нищо, че са от моя вид. Вече съм го правила и беше невероятно преживяване. Ако не вярваш, питай Самаил.

– И Самаил ли е намесен? Ех, любимият ми племеннник. Как е той? да му пратите най-сърдечни поздрави! Единствено той от семейството държи фронта и не срами произхода си.

– В момента седи на небесния престол. Наредила съм да ми бъде заместник докато отсъствам.

– Олеле! Сериозно? И как така още не сте ме извикали да освещавам останките от родния си свят, при това положение? Самаил винаги оправдава очакванията ми с разрушенията, които предизвиква. Браво, Аделина. Умееш да разчупваш леда. Дори само заради тази смела твоя постъпка си заслужава да ти дам каквото искаш. Елате с мен, млади моралистчета такива!

Разрушение стана от удобния си трон-кушетка, изтръска от себе си следите от храна и се отдели от устните на две доста усърдни неосъществени богини, които бяха поели в себе си две много ключови негови телесни части.

“ Ани, ако чичо ти ни скрои някой номер, въобще няма да се посвеня да му демонстрирам нагледно и с много чувство кой е шефът. ”– прошепна в мислите на Анаил, Аделина

“ Не мисля, че ще ти се наложи. Смятам, че вече разбра достатъчно добре, коя си и най-вече- чия си.”

“Нима? Да не би това случайно да му е попречило да се заиграва с майка ти навремето? Сигурен ли си, че някой от братята ти не е негов син? Самаил, примерно?”

“Аделина, за такива приказки Самаил лично би изтръгнал душата ти от безсмъртното тяло и би я хвърлил в най-ледените води на царството си, които никога не се стоплят дори под влиянието на божествения огън. Единствения, когото ненавижда повече от баща ни в тоя свят е чичо. Защото от цяла вечност се конкурира с него. Е, беше така допреди да станеш богиня. Сега ти, Госпожо Божествено Бедствие, си най-големия трън в задника на Мрачния Властелин. Защото го засенчваш във всяко едно отношение, а пък е свързан чрез Свещената клетва с теб.”

“ Значи мога да разчитам, че ако нещо се обърка, брат ти ще се намеси и ще ни даде едно рамо само и само за да натрие носа на чичо ви?”

“ И на всичкото отгоре ще го направи с аристократичния финес на абсолютното си презрение към света под него. Още повече, че сега има законното право да се пъчи като най-главния. Да, Аделина. Бъди спокойна. За теб и двамата сме готови на всичко.”

– Ако сте приключили с любовното гукане помежду си, от което искрено ми призлява, задето не съм част от него, ето ви отговора на въпроса ви.

Точно зад всемирното светещо дърво, в малка долчинка проблясваха индиговите води на малко, но необичайно езеро. Странното в него бе, че притежаваше вълни, които плискаха бреговете му, сякаш бяха морски, а оттатък, на отсрещния бряг се виждаше хоризонт от течна шир, над който се издигаха три слънца.

– Това е портал към реалностите, в които са се заселили божествените искри на Великата сила. Клоните на дървото преминават оттатък и разцъфтяват в световете, където се раждат потенциални богини. Нужно е само да се гмурнете и призовете на помощ съзнанието си. Един вид да си пожелаете това, което искате да видите. Или получите. 

– Доколко е безопасно? Не желая като премина от другата страна да се окаже, че ще се наложи до края на вечността да пикая през устата си или обратното.

– А как ще разбереш, без да опиташ? И всъщност действително ли ти се ще да се срещнеш с всяка носителка на божествена искра? За какво ти е? Не водиш ли достатъчно интересен живот? Ако просто ти е скучно, в мое лице и тяло винаги можеш да откриеш някое ново, разтърсващо вътрешния ти свят преживяване. Все пак доста по-отдавна от тоя хубавец до теб, а и от лукавия прелъстител на Небесния трон се занимавам с изследване на дълбините на удоволствието.

– Явно ти е безкрайно скучно, за да се занимаваш с подобни инфантилни провокации, Разрушение. След като си толкова велик, защо не си създал свой хаотичен свят, чиито обитатели да тормозиш с капризите си?

– О, захарче! От целия хаос, който сте създали вие боговете и продължавате, аз не мога да се вредя на опашката. Затова само се наслаждавам на резултата.

Аделина не губи повече време в обяснения с Разрушение. Затова се обърна и погледна Анаил, който ѝ предложи кавалерски десницата си и двамата влязоха в езерото. Водата му бе приятно топла и при съприкосновението с телата им я усещаха нежно гальовна. Само че колкото по-навътре влизаха, толкова по- страховити и високи вълни се надигаха, като че те предизвикваха някакъв ужасен катаклизъм с присъствието си. И сякаш езерото усещаше тяхната боязън и ги заливаше с още по-гневни водни маси, докато една огромна вълна не ги погълна напълно. Това беше и вратата към паралелните реалности.

Пътуването бе кратко, а от другата страна двамата се озоваха насред някакъв съвсем непознат Космос, чиито сили и закони им бяха напълно неподвластни. Затова и богинята и архангела се оставиха на пулса на вселенското течение, влагайки мисловната си енергия в улавяне и вникване в основния движещ принцип на този свят. 

Беше бавно и трудно. Сякаш съзнанията им бяха зазидани, замразени и лишени от познатата привична мълниеносна скорост на реакция, с която оперираха в своето родно измерение. Но те не се предаваха, а с още по-голям хъс се заемаха да подреждат разбърканите късчета от пъзела на тайнствената нова реалност.

Почти бяха влезли в синхрон с ритъма на сътворението и живота, когато един властен, но добре познат глас ги пробуди от моментното им полусънливо, полусъзнателно състояние:

– Аделина, Анаил! Веднага се свестявайте, защото изобщо не съм в настроение за спасяване на психясали богини и на верните им домашни любимци. Още повече, че сами сте се завряли в капана на оня престарял развратник. Връщайте се веднага, преди изкуфелия да е вдигнал купон със специалното участие на една добре позната ви четворка.

Аделина сякаш отвори очи за пръв път. Пред нея и Анаил, в цялото си адско великолепие и с безумно стояща на главата му небесна корона, се бе материализирал Самаил. И изобщо не изглеждаше доволен от посоката, в която се бяха придвижили събитията…