Без изход
Разкъсват земята, продават я на парчета. Хубавата отива в ръцете на имащите, да я бетонират, за да не диша. Да издигнат палатите си, всички да знаят, че имат-власт, пари, връзки. Да не смеят дребните мравки да минат по-
край високите им огради, понякога с поставени стражи или охранителни камери. От какво се страхуват? Какво тревожи съня им, какво не им дава мира? Нали не са престъпници, нали са най-добрите, най-преуспялите?
Дойде ред и на Милчо да се раздели с бащиния имот, трупан от столетия от неговите деди и сега поделен с ъс заложна къща. Един от наследниците, с лека ръка зачеркна миналото на цял един род, известен с трудолюбието си и силната обич към земята. Един наследник оплю семейната чест, изигра останалите, но си отиде, без да остави следа на този свят. Не остави деца, няма корени, сухо дърво! Кой и с какво да го запомни? С интригите, с двуличието, с любовта към племенника комарджия стана за смях на цялото село. Умря, като най-големия просяк. А се смееше на всеки, имаше се за най-умния на този свят. Какъв кръговрат в живота му и за какво? Да помогне на този, който пропиля 2 магазина на главната в Пловдив, продаде 3 апартамента, целия си имот в едното село, за да залага. Сега ще дели и с Милчо, който освен чест и достойнство, няма нищо друго. Боли го. Много го боли. Знаеше, как дядо му и баща му трепериха за всяка педя земя.Галеха с поглед отрупаните с плод овошки, натежалите с гроздове лози, беряха вкусни домати и дини. Всичко това сега можеше да отиде на публична продан. Наследници много. На този, който милее за бащиното, законното, можеше да няма нищо. Справедливост никаква, изходът - в ръцете на съда. А той пък-подкупен и несправедлив, като хората!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
