Дамата с Камилите спря да тича... Нещо й подсказваше (Женска интуиция?), че вече е безопасно да спре и да си почине. Тя се разрови из дълбините на своята чанта и извади кутия черно Виктори. Запали някак замислено... Отдръпна... Помагаше й да избистри ума си... (А може би си самовнушаваше?) Огледа се. Намираше се напълно сама в австралийската пустош. Е, не съвсем... Камилите й правеха компания. (Цели три!) Тя поседна на един камък без въобще да поглежда към него.
- Ох-х-х!
Подскочи. Беше седнала върху... Лилав гущер... Сепна се. До този момент се бе сблъскала с какви ли не чудновати неща... (И хора) Но това вече беше прекалено!
- Извинявай - каза тя с една твърде характерна интонация.
- Ама ти изобщо гледаш ли какво правиш!? - изръмжа гущерчето. Дамата с Камилите пак се замисли, докато изтръскваше цигарата си... Лилав... Ръмжащ гущер... Или тя полудяваше, или тази приказка беше МНОГО сбъркана.
- Не е възможно, знаеш - започна тя - няма как да се видя ОТСТРАНИ какво правя... О, не... Пак ...