Всеки от лоу манипулаторите разполагаше с компютър в своя дом, с чиято помощ упражняваше баланс върху омнизаконите, а оттам съответно всеки от тях виждаше различна версия на така наречените Хайър Лендс. Те постоянно се опитваха да бъдат по-добри едни от други, защото от това зависеше оцеляването им, което съвсем не беше гарантирано, а всяка грешка ги връщаше назад в развитието им и можеше да доведе до загуба на привилегиите и дори и на живота им. Хайър Лендс беше най-голямото нещо, което можеше да прави неща според омнизаконите, тъй като всичко по-голямо от това щеше незабавно да се разпадне. Според скалата на Кардашев това беше лимита, а този върс непрестанно се разширяваше във все по-големи и големи върсове и също така беше почти безкрайната 3D версия на безмерната размерна графика на реалността.
Този върс е на трислойно измерване на трето измерение и никакви измервания с по-високи слоеве на размерите не са възможни поради отново всеобщите закони, които бяха известни и като омнизакони, а къщите, където лоу манипулаторите живееха и контролираха цялата тази реалност, бяха известни като Къщите на закона на огъване. Струваше да се отбележи, че възрастта им беше хиляда години, а животът им точно една секунда и колкото и парадоксално и да звучеше за някои – те не биваше да напускат своите къщи. Освен за Хайър Лендс, те бяха отговорни и за място, известно като Хевън, където отиваха душите на добрите хора. Лоу манипулаторите нямаха някаква впечатляваща външност, тъй като работата им не изискваше това качество от тях – те просто приличаха на изключително семпли и идеално отлети целулоидни манекени с телесен цвят, които имаха тяло, което не притежаваше излишни детайли. Тоест те разполагаха само с глава, торс, две ръце и два крака, за да си свършат работата, за която бяха поставени там и да съществуват, докогато им беше отредено. Защото всички бяхме само временни посетители и деца на Сътворението!