Карам като бесен. Колата. Бягам. От много неща наведнъж. Най-вече от жената, която обичам. И да бях останал, пак щях да я загубя. Тя е най-подходящата, която съм срещал. За мен. За жалост. Защото е семейна. Това усложни нещата. Направи ги невъзможни. Уж си имам някой, а съм сам. Трябвало ù време. Разбирам. Можех да я изчакам, но после щях да си загубя работата. По-доходна нямаше да намеря...
Над мен тегне проклятие. Грозновато. Не мога да живея без любов. Но обиквам само обвързани. Няма ли вече свободни жени? Има. Обаче са на прекалено крехка възраст...
Работя за сериозен човек. Практичен. Стабилен. Финансово. Търгува с неща без бандерол. Аз съм му лицето. Той е в сянка. Транспортирам стоката до търговците. Плащат, прибирам парите и си тръгвам. От понеделник до петък. Всяка седмица. Много съм търсен. Заради естеството на товара. По-евтин е от облагаемия с данъци и е недосегаем. За безопасността му се грижат отговорни лица. Храни много гърла...
Работодателят ми не кореспондира с банки. ...