Зи беше гневен и изплашен. Дали Аная беше отвлечена? Или просто му бе била шута? Толкова я желаеше... Беше видял в очите ѝ същото желание, което той изпитваше към нея. Но къде изчезна така ненадейно тогава? Ако не беше тъпият му шеф, тя нямаше да се измъкне.
Спря пред къщата и слезе от колата. Огледа наоколо. Слънцето вече бе изгряло. Очертаваше се топъл ден. Зи не бе имал възможността да влезе в къщата ѝ. Беше стигал единствено до входната врата. Къщата беше като нейна крепост Аная не канеше гости. Дали поне дърпаше завесите?
Зи прекоси двора. Не откри нищо подозрително. Не видя нито чужди стъпки по тревата, нито угарки от цигари, нито пък следи от тътрене на тяло (или труп). Дотук - добре. Има вероятност да е жива. Зи стигна до вратата и за секунда се поколеба дали да натисне дръжката. Реши да опита пак да ѝ се обади. Набра номера ѝ и зачака. Чу отново същия глух пукот. Зи смръщи вежди и прибра телефона си.
Натисна дръжката и вратата се отвори. Зи прекрачи прага и влезе. Въпреки слън ...