Бисери от банковите салони – 13
Не много млада банкова служителка се влюбва в един поет, и решава да убеди колегите си, да си купят книги от поета. Въпросът е как да постъпи, така, че да покаже колко е хубава поезията му? Колегите й са по-възрастни от нея, но работят в малък офис. Напрежението в работата ги е изхабило и прави живота им изморителен. За да ги впечатли, един път, когато отиват в командировка, тя измисля следната история:
– Ей, колежки, дали да не стана поетеса? Запознах се с най-добрия поет, и искам да ми дадете мнение, дали ще ми хареса стиховете?
Вечерта отиват на ресторант ентусиазирани, че ще се чете поезия, колегите сядат около масата, изчакват сервирането, и от дума на дума, отварят въпрос за стиховете. Колежката започва с едно-две нейни стихотворения, но постепенно преминава в четене преди всичко на поезията на най-добрия поет.
– А ти, колежке, защо започна да пишеш стихове? – при което влюбената жена не се замисля, а веднага отговаря:
– Ами, колеги, когато ние работим постоянно с цифри, развиваме лявото полукълбо на мозъка си, а когато четем стихове и проза, развиваме дясното. – отговаря тя, мислейки, че е много убедителна.
– Ох, давай тогава да купуваме поезията, че от толкова напрежение и умора ние сме установили, че не ни се развива нито дясното, нито лявото полукълбо. – цялата компания прихва от смях.
13 май 2019 г. гр. София
На Борис и Миряна
© Таня Чардакова All rights reserved.
