На дядо Илия.
Поклон!
Навред се носи задушлив дим. Пушек, наситен с черен прах се стели ниско. И не виждаш добре къде стъпваш. А трябва да виждаш, за да разбереш къде е фронта и къде тила! Трябва да преминеш! Иначе смърт и то не само за теб. Всички други са отзад. И се молиш само за още миг живот, късмет, разум, сила и вяра, че изгубиш ли вярата всичко друго ще те напусне... като страхливо отстъпление пред врага. А за отстъпление няма време. Ще минеш през това поле и нищо не би те спряло. Е, освен някоя мина, но какво пък... Оглеждаш се. Няма сапьори. Тръгваш сам. Внимаваш за скачащи мини. Да умреш за Родината е геройство. А, не! Вяра, вяра… Търсиш вярата, че разсъдъка ти ще побегне първи, ако нея я няма.
Макарата на гърба тежи... Нищо. Важна е задачата.
„Свързочниците… Дайте връзка с...“ – каза командирът.
„Слушам!“ – отвърнахме и тръгнахме. Не всички ще се върнем.
Накъде точно е посоката никой не знае. Няма пътища, няма села, няма нищо... само окопи, задушлив пушек и минни полета. Зн ...