Блатникът и русалката
Блатникът* видя отражението си в стъкълцето, което беше намерил и въздъхна. "Нищо чудно, че всеки замръкнал край блатото пътник или се вцепенява на място, или се хвърля в блатото с писък, когато ме види." - помисли си той. Лицето му беше удължено, жълто и покрито със зелени, провиснали водорасли, а дългата черна пелерина не успяваше да скрие ужасната опашка. Блатникът вдигна качулката, намали пламъка в светилника и пристъпи леко, с надежда, че никой няма да го забележи.
Навел глава, той видя едва в последния момент малка русалка, седнала върху един пън насред блатото. Дълга руса коса покриваше тялото ù, а опашката блестеше на лунната светлина. Огромните ù виолетови очи жадно поглъщаха всичко, а розовите устни се усмихваха.
- Защо се криеш? - попита русалката. - Да не би някой да те търси? Какво си направил, Блатниче?
- Ъ-ъ... не... никой... нищо... - измърмори блатникът.
- Ами защо криеш красивите си зелени очи, които светят по-силно от пламъка в светилника ти?
- Ти сси крассива, а аз - грозен. Това е.
Блатникът съскаше, но не за да изплаши русалката, а защото така си говореше.
- Ха-ха-ха! - изсмя се русалката сладкогласно.
- Ето, ти ссе ссмееш. Ако сси ссваля качулката, ще сскочиш в блатото, а аз не исскам това.
- Кой ти каза, че си грозен?
- Вчера хванах сстъкълце, което един гарван изпуссна. Той изграчи от ужасс, че ме вижда. Днесс ссе погледнах в него и разбрах колко ссъм грозен.
- Всички гарвани са глупави, ама на теб какво ти става?
- Да-да, а какво ще кажеш за хората, които сскачат ссами в блатото, като ме видят? Те поне сса умни - разпали се блатникът, който беше убеден, че беше докарал много беди с грозотата си.
- Умни са, прав си - съгласи се русалката. - Те, обаче, се страхуват от всичко, което не познават. Когато са изплашени, хората не различават красивото от грозното или доброто от лошото.
- А ти? Ти не ссе ли сстрахуваш от мен, малка руссалке? - попита блатникът поуспокоен.
- Защо да се страхувам? Аз съм те виждала много пъти. Видях те, когато извади малкото катериче, което от любопитство скочи в блатото. Ти го спаси и го занесе до хралупата. Виждала съм те, когато чистиш блатото и щастливите жабки ти пеят песни. Виждала съм те да осветяваш пътя на заблудили се сърни и зайчета и да ги връщаш на пътечката.
- Е-е, затова ссъм блатник - да ссе грижа родените в блатото да ссе чувсстват добре тук, а другите - да не сси загубят пътя.
- Да, така е. Може ли толкова добро сърце да бъде грозно? - попита ласкаво русалката. - Аз съм щастлива, че те познавам. Доплувах до тук, за да ти помагам в грижите за блатото.
- Но ти сси ссвикнала сс морето...
- Свикнала съм с добрината - прекъсна го русалката. - Ти я имаш.
- Благодаря ти, руссалчице - тихичко прошепна блатникът.
Оттогава и до днес, красотата на русалката и добрината на блатника пазят блатото, където царят ред и разбирателство.
__________________________________________________________________
*Блатник - славянски дух, подмамващ хора, за да се удавят в блатото, където пази съкровища. Жени се за русалки и удавени девици. Предвид
дуалистичната природа на славянската митология, той може да бъде и добър.
© Весислава Савова All rights reserved.
Красотата е в очите на този,който и се любува...нима доброто не е красота също...Прекрасна приказка
