Apr 21, 2017, 2:33 PM

Близо 

  Prose
810 3 4
1 min reading
Анабел вече подушваше екваториалните гори и впрегна малкото си останали сили в полубяг. Задният ѝ ляв крак беше сериозно пострадал преди три дни при нападението на прайд лъвове. В настаналата паника загуби от очи Мия, дъщеря си. Повече не я видя. Отказа да тръгне. Чакаше я. Тогава стадото я изостави.
Сухият сезон продължаваше вече два месеца. А някъде там пред нея, сухите двуметрови треви ще се сменят от прясна зеленина, сенчести баобаби и непресъхнали водоеми.
Надяваше се, че Мия е добре и инстинктът ѝ я е повел в същата посока.
Скоро достигна крайната точка на пътуването. Снишкваше се в тревите и въртеше ушите си като сателити, долавяйки всяко трепване на тревичка или клонче. Нахрани се.
Свечеряваше. Беше ѝ трудно да се отпусне, но умората я обземаше и тя ѝ се подчини. Избра гъсто прикритие от дървета и се строполи.
Шира беше умел ловец. И лидер. Уважаван боец сред гепардите. Белезите му увековечаваха стотиците сражения, през които беше минал.
Беше заел позиция на едно възвишение и ч ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jane Doe All rights reserved.

Random works
: ??:??