5 мин reading
Чух сирената…
Оставих сатъра настрана и се загледах през прозореца. Слънцето бавно и сънливо се прибираше под водата, уморено от тежкия ден. Скоро щях да го последвам. Може би постъпвах като страхливец, но си е мое право.
За да не ме съдите предварително, нека се опитам да обясня.
Татко работеше като месар, а тъй като в нашата общност професията задължително се предава на първородния, макар и с нежелание, аз също се превърнах в касап. За щастие моята любима не протестира, когато вечер се прибирах миришещ на мърша, дори ми народи две прекрасни момчета и умопомрачително красива дъщеря.
Метрополията ни процъфтяваше. Управниците — добри и отговорни люде, въртяха правилно главата на здравото тяло. От едната страна столицата бе заобиколена от високи каменни стени, които неканени гости трудно биха преборили… всъщност — невъзможно. От юг ни пазеха скалистите брегове на морето, препречвайки пътя на злонамерени пирати.
Ала както става понякога, в студена вечер, на отминаващата зима, армия от зла ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up