Бляскав свят
Все нещичко остава от този свят разпилян... Онова нещо, което наричаме чувство преплетено с размисъл върху битието...!
И пак започват тревогите за ежедневието за това как, къде, кога? Вечните въпроси на нас творенията.
Но когато се издигнем над сивотата се появяват цветовете на дъгата, а дъждът е пречистващ за душата, но трае миг...
След него остава само споменът, който си тръгва щом някой те бутне и те пита за какво мислиш, а ти онемял се смущаваш, че са прекъснали онзи промеждутък от време, в който си осмислил житието и битието си.
Ние не съществуваме благодарение на ежедневието си, напротив ежедневието съществува благодарение на това, че ние сме живота, в който то живее...
Веднъж чух една реплика, която ме накара да мисля за всичко това, а тя беше:
- За какво ти е тази суета, синко?
- Тя е само маска, за да се скриеш пред лицемерите.
- И този свят, ако не беше суета, нямаше да е такъв театър.
- Но запомни, че тези, които преиграват, печелят блясъка му...
- А блясъка заслепява истината, когато е прекалено силен.
- Затова, синко, ти не бъди в блясъка фалшив, че той не е за истински щастливите хора, нито за тези, които не знаят как да го ценят.
- Бъди обикновен в пиесата, но не и в съществуването си.
- Не позволявай ежедневието да те изчерпи и на времето да те накара да забравиш истинската си роля в този бляскав Свят.
© Бен Ар All rights reserved.
