И така тя се научи да плаче...
Беше странно, непознато усещане... „Почти като ужилване...” – помисли си тя и се надсмя над сравнението си. По дяволите, никога нищо не я беше ужилвало... И въпреки това някъде в съзнанието й се беше изградил някакъв смътен образ за пробождане, зачервяване и растяща болка.
Също както сега... Всичко започна с една сълза, чиста и топла, и тя имаше чувството, че се вижда отстрани, и дори се наслади на красотата си. Беше патетично трагична, а очите й бяха по-дълбоки и по-черни от обикновено. Що се отнасяше до пробождането право в сърцето, то можеше да бъде пренебрегнато на фона на новооткритието, че мъката й придава особена прелест.
Последва зачервяването и то не само на очите й, които незнайно защо не спираха да ронят сълза след сълза. Нещо от вътре започваше да я пари, да я гори с неподозирано силна за едно нищожно пробождане болка.
След това червенината порасна, разля се в сърцето й и започна дя я задушава до степен, че всяко следващо вдишване й причиняваш ...