Още с влизането в метрото чу идващия влак и се затича с все сила по стълбите да го хване. Тъкмо да си поеме дъх, облягайки се на вратата, и един мощен филтриран бас го стресна:
- Боклук, що си без маска!
Изведнъж няколко чифта очи осъдително се забиха в него и вагонът зашумя като кошер. Тогава се усети, че боклукът е той, и придърпа маската над носа.
От там - в супера. Списъкът на жената. Бавно вървеше и четеше етиките на хладилната витрина: замразен грах, пролетен микс, зелен фасул...
- Къде е пък тоя спанак?
- Ей, боклук, гледай къде ходиш! - боже, боже, аман! Загуби равновесие и целият се пльосна върху витрината.
- Боклук, мърдай, да не сляза аз да те мръдна - му се развика познатата конфигурация от три пръста от джипа, който зави на 20 сантиметра пред краката му на пешеходната зебра.
С облекчение вкара ключа да си отвори, най-накрая се добра до дома. Преди да го е завъртял, вратата зейна, като че ли жената го беше чакала зад нея:
- Я, преди да си се събул още, да идеш да хвърлиш бо ...