Боклукът
Още с влизането в метрото чу идващия влак и се затича с все сила по стълбите да го хване. Тъкмо да си поеме дъх, облягайки се на вратата, и един мощен филтриран бас го стресна:
- Боклук, що си без маска!
Изведнъж няколко чифта очи осъдително се забиха в него и вагонът зашумя като кошер. Тогава се усети, че боклукът е той, и придърпа маската над носа.
От там - в супера. Списъкът на жената. Бавно вървеше и четеше етиките на хладилната витрина: замразен грах, пролетен микс, зелен фасул...
- Къде е пък тоя спанак?
- Ей, боклук, гледай къде ходиш! - боже, боже, аман! Загуби равновесие и целият се пльосна върху витрината.
- Боклук, мърдай, да не сляза аз да те мръдна - му се развика познатата конфигурация от три пръста от джипа, който зави на 20 сантиметра пред краката му на пешеходната зебра.
С облекчение вкара ключа да си отвори, най-накрая се добра до дома. Преди да го е завъртял, вратата зейна, като че ли жената го беше чакала зад нея:
- Я, преди да си се събул още, да идеш да хвърлиш боклука! Дай пазара!
Хукна по стълбите, не му се чакаше асансьора.
Застана пред контейнера с боклука и а-ха да хвърли тежкия плик, подпря се с другата ръка и се хвърли и той с нея вътре. Изведнъж някакво спокойствие го обзе, отпусна се все едно е в свои води в боклука и се зарея някъде си.
- Ооо, човеко, я излизай! За малко да те изсипем в камиона и тебе барабар с кофата! - сякаш гледаше филм.
Някъде отдалече Гого чуваше гласовете и бучащия камион и не помръдваше.
- Станчо, ела, брат, да го извадим тоя, не е нещо добре човекът.
Чак сега до съзнанието му стигна мисълта, че тоя човек е той. За първи път от толкова време насам не беше боклук.
Надигна се, а двамата оранжеви мъжаги го подхванаха под мишниците и му помогнаха да излезе.
- Аууу, че миришеш! Къде се мота досега? Как не са те объркали боклукчиите и теб да те откарат с боклука, я марш в банята първо!
Гого лекичко се подсмихна под мустак и влезе в банята. Вече не беше боклук, след малко нямаше и да мирише.
© П Антонова All rights reserved.
