Jan 17, 2010, 11:01 PM

Болка 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1187 0 2

Болка

Със затихнал гняв... и със сълзи, които все още скръбно капят, те викам да се върнеш и да ме погледнеш с котешки-зелените си очи! Въпреки че знам каква болка ще ме удари по гърдите... те искам! Искам те! Може би изглеждам луда... или болезнено плаха! И тези белези не биха били толкова скрити, ако ти  само ме бе погледнал в очите. Чувствам се сама тук и студена там. Но не искам да умра... Уморих се... да се чувствам така студена. Облекчението съществува и аз го намирам, когато... съм наранена!

 

 

Дано да ви е харесало! Не е много смислено, но просто това ми дойде!

© Памел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • За да ти го харесат трябва самата ти да го харесваш и да си уверена във възможнжстите си. Наистина е кратичко...трябвало е да го измислиш и да го развиеш. Не е било нужно да бързаш да го пускаш неоформено и незавършено, викой не те гони! Следващия път се опитай да вкараш повече детайли и действие ,за да развиеш някаква случка. Иначе е сякаш описваш нищото... Само давам мнението си. Може да го считаш и за съвет. Използвай таланта си...!
  • а ти самата харесваш ли си го? "просто така" идват безумно много идеи на всеки човек, но именно в развиването и представянето им е смисълът и магията на литературата. а това тук не е литература.
Random works
: ??:??