Случвало ли ти си е да не можеш да дишаш, да се задушаваш от болка, която разкъсва плътта ти, да се гърчиш под нейния бич. Усещал ли си как душата ти се изпълва със студ, как всичко вътре в теб се вледенява и ти си безсилен, защото не можеш нищо да направиш, не можеш да я спреш. Усещал ли си как те разяжда отвътре, глозга те както куче своя кокал. Боли. От лъжите най-много боли. Опитваш се да се пребориш с тази тъпа болка, но тя до такава степен те е обзела, че каквото и да правиш тя си стои и не мърда. Надсмива ти се на наивността, с която си повярвал на поредната лъжа... Усещаш как пълзи във вените ти, как те стиска за гърлото, а ти се опитваш да преглътнеш, но не можеш, защото тя е застанала там като една огромна буца, опитваш и пак, и пак. Боли. Много боли. И всеки път си задавам един и същи въпрос: Защо? Толкова ли е трудно да се каже истината, защо трябва все с лъжи да е пълен живота на хората. Казват, че от истината боли, но не е вярно, най-много боли от Лъжата. Опитваш се да избягаш, но не можеш, тя те следва навсякъде. Усещаш как се забива в сърцето ти, как го разкъсва на хиляди парчета и се превръщаш в развалина. Болката унищожава всичко в теб, а всяка една изречена лъжа "убива" доверието.