Брод през живота 7

                  Може би ще имам шанс, трябва да опитам.

                  Кириос Клемент, по-възрастен грък, с когото работехме един до друг в кланицата, бе споменал, че ще се прибира в Гърция, споделих му дали може да занесе едно писмо до къщата на чичо в Солун, само да го пусне в пощенската кутия, защото чичо пътувал с корабите и не е семеен...

Съчиних го набързо, надписах плика  с печатни букви.

'' Чичо, не остава време да ти пиша. Добре съм, в Чикаго съм, доволен от работата, дават безплатно обяд, в ефтина и малка квартира. Чичо можеш ли да прескочиш до в къщи, нека кака се разведе, детето им да расте свободно, нека да търси сестра си ако й трябва помощ. Нощем преди да заспя все си спомням ''Две хубави очи.Музика, лъчи в две хубави очи.Душата на дете ''

кажи й го, може да се зарадва. Не съм събрал все още пари за да им изпратя, но дано са доволни от шарената къща и оная до градината. Чичо, кажи им да не се притесняват за мен... Яни.''

Дано Климент го пусне в кутията  на адреса в Солун и чичо Алекси да го намери и извести в къщи , че съм жив . Ако Невена  се разведе с мен, спасяваме Николай от тормоз, че баща му е бил враг на народа, защото всички знаят, че е  снабдявал германските войски на фронта  с месо, дрехи,... но никой не знае за Вихра, Свобода, бай Мирон.

                   Детройт, пък въоще не бе по вкуса ми.. Престрелки, убийства, куклусклан, ККК  бяха в апогея си. Има ли значение цвят на кожата, вероизповедание. А нима истинските американци са тези американци с бели качулки.

Заводите бълваха  автомобили, конвейрите работеха неуморно. Скоро сръчността ми и техническите умения бяха забелязани, казах че съм завършил в Германия, машинен инженер, после икономически курсове. Вече получавах по-висоа заплата, добра квартира и собсвен автомобил. Неделен ден работех в частен автомото сервиз, хайде работилница. Няколко момчета бяха италианци, събра ни италианския език, след работа ходехме в заведенията из италианския квартал. Там изглежда попаднах в неподходяща среда. Новосформирана банда от

Джак Браун. Добри момчета на пръв поглед, но жадни за лесни пари, слава и жени.

С Джак Браун бяхме горе-долу с еднакво телосложение, но с тази разлика, че той бе по-сприхав и вожд на бандата..

- Джон Гърко - така ме покръсти - Имам нужда от човек, който да не се набива на очи, но да вижда и следи всичко. Не казвай на никого колко долара ти давам и не афиширай познанството ни. Ти ще бъдеш пилотна кола, т.е. шофьор, понякога резерввен. За операциите си имам Максуел Рън, отличен стрелец и шофьор, казвали му Бясния Макс, но засега се справя

Вършеха дребни кражби от ресторанти, клубове, частни партита и къщи.

Живеех някакъв двойствен живот, две коли, две квартири, две самоличности.

Вероятно само аз нямах пстолет ии друго по-сериозно оръжие, нещо като човек-сянка, незабележим и вписващ се в американската среда.

Течеше подготовка по обир на банка. Редовен клиент на банката съм, внасям, тегля суми, оглеждам, после скицирам и докладвам на Джак Браун.

При последния оглед преди удара ни, нищо ме смути, нови работно места, усмихнати жени,  до тях усмихнати мъже, по другие гишета също по двама служители, а касиерие обикновено са по двама, а сега един.

- Джак, нещо ме смущава в банковия салон, даже има нови канапета и по двама -трима там уж четат вестник, а полицаят-охранител е сам. Струва ми се клопка, кой ще е другият шофьор.

- Както обикновено, Бясния Макс - усмихна се той - Ти само караш четиримта до банката и изчезваш, другото е наша рабоа, аз ще съм във втора кола, да се намесим ако е необходимо.

- Дано греша - продумах едва-еда - Ще те чакам на ъгъла на малката уличка, с бяла кола,  бягай натам, ако нещо се напече работата.

Наистина имаше предателство и полицията бе заела позиции. Едва измъкнах Джак от престрелката. Видях го да тича куцукайки към бялата кола, отворих задната врата, вмъкна се вътре и полегна на седалката.

- Не така върху цветята, седни  спокойно и прегърни цветята, свали якето си и сложи сакото... усмихвай се.

Блокирани две улици, намалях и питах през отворения прозорец

- Какво се е случило полицай,... отивме на сватба, возя младоженеца, да не закъснеем

И полицаите без да проявят  любопитство ни даваха  път, имаха по-важна задача.

Бандата загуби тогава пет човека, трима ранени, а Максуел Рън се измъкнал по чудо. След седмица изчезна от Детройт, а бандата преутанови обирите за кратко време.

                    С столовата дочух немска реч.Ушите ми станаха като локатори към шума. Трима мъже разговаряха спокойно.

- Извинете, аз съм Джон, работя тук - заговорих на немски - От Европа съм, завърших в Германия машинно инженерство.

Те се спогледаха. Изглежда шефа им взе думата.

- От тук купуваме агрегати, ако искате и търсите по-доходна работа в Калифорния има , към Тексако Ойл, търсене на вода,  нефт и газ, и изграждане на тръбопроводи. Решавайте, след три дни тръгваме.

Какво да решавам, ако  късметът винаги  е на моя страна добре,  ще се измъквам от престрелки и кражби, но ако щракне капанът и аз съм вътре при сиренето...

Какво ме спира в Детройт, е може би мис Дани Самюел, но тя е само временно увлечение.

Значи нищо по-сериозно.

- Джак Браун, дойдох да се сбогуваме, заминавам за Тексас, на петролни кладенци или рафинерии, а може би на новите им сондажи из Калифорния.

- Джон Гърко, човече, радвам се, че бяхме заедно... Благодаря, че ме спаси, но аз оставам тук, Детройт е моят град, ще събера нови момчета, нали знаеш животът си тече. Успех и ако за нещо ти дотрябвам, знаеш как да ме намериш.

Написах две нови писма до чичо Алекси, отново с недомлъвки и кратко, и посланието на ''Две хубави очи...'' Важното е да предаде, че съм жив и мисля за тях. Пуснах ги в различни пощенски клонове и заминах за Калифорния.

              Новата работа ме увлече, даже загубих представа за времето, както се казва.

Не забравях обаче кратките писма или пощенски картички за Нова година. Пусках ги отново от различни пощенски станции из Лос Анджелис до Кавала или Солун, подписвах се ''Яни'' и някакъв измислен мой адрес на плика.

Успях  да купя проторна едноетажна къща в предградията на Лос Анджелис, замених стария си пикап с нов Форд, от германката компания ми дадоха и служебна кола, нали вече бях и ръководител. Отнасях се дружелюбно към съседите си, чудно нямаше ограда помежду ни, а само подрязани храсти и трева.

Винаги минавах покрай огромо ранчо, ферма ли или стопанство, колко ли хектара земя има, едри червенокожи крави и телета кротко пасяха, после лозов масив, овощна градина, жито, ръж или ечемик докъдето ти видят очите.

Спирах колата, позагледах тъжно и очите ми се напълниха със сълзи... нещо подобно бяхме успяли да направим преди време, фабрика, лозя, вино, гостилниците пълни с весели хора.

Друг път гледах  невиждайки, и не исках да си спомням какво е било, а ме беше страх да мисля какво ли е сега там...

               Застоях се в офиса си. Прегледах за кой ли път изчисленията, сравнявах с чертежите, уморено потърквах очи. Охо, то станало 1-2 след полунощ, утре е събота, неделя, в понеделник ще прегледам отново да не съм пропуснал нещо и докладът ми е готов.

Притоплих си сандвич и кафе, за вечеря ли или ранна закуска, разменихме някоя приказка с дежурнте охранители и потеглих към къщи.

Фаровете режеха  нощната тъма.

В далечината се виждаше огнено петно, вятърът довя мирис на изгоряло.

Какво ли гори. Ранчото. Огнените езици облизваха къщата в средата на двора. Крави, телета търчаха като обезумяли, дали от някой обор е тръгнал огъня или от складовете за фураж.

Наближих пожара и спрях на безопасно място. В служебния пикап имах няколко одеала,  тенекия с вода, работни дрехи, да са ми под ръка, ако се наложи някъде по обектите.

Женска фигура по нощница изкочи от вратата сред пламъци.

- Сър, помагайте, вътре са мъжът ми, внучката, дъщеря ми... - извика тя и рухна току до пламъците. Извляках я до пикапа, намокрих някаква фланела, увих устата и носа си и влезнах в горящата сграда. В коридора проснат мъж, издърпах до за ръцете, прегърнах го и побягнах  с него навън. Оставих го до жената.

Отново намокрих фланелката, увих се в нея, взех и одеало,  и се върнах в горящата къща.

В дъното на коридор млада жена прегърнала детенце. Със сетни сили ми го подаде и се строполи безжизнена. Без да се суетя хвърлих одеалото отгоре й, свалих фланелата и увих детенцето, то от уплаха  даже и не викаше или да се разплаче.

Подадох го на спасените и тичешком се върнах в коридора. Лютив , горещ дим пъплеше навсякъде. За миг зърнах одеалото, под него е жената. Огненият дим сякаш ме изгаряше, очите ми едва виждаха насълзени.. Издърпах я метър -два, зад мен също огън, гръмна някакво нагорещето стъкло, машинално притиснах жената до себе си, извърнах се и побягнах през огъня без да дишам.

Просветна ми. На чист въздух съм. Поставих и нея на пясъка при другите, изкарах  одеала, завих по-възрастните, с ножа  разрязах и освободих блуза ли, нощница ли  и на младата жена, навлякох  моя риза от пикапа. Момиченцето само ме следаше с поглед. Погалих го по главичката, извадих и тенекията с чиста вода, канче и им дадох да пият.

Изглежда някой се е обадил за пожара, защото след двадесетина минути дойдоха две пожарни коли, две линейки, полицейска кола.

Прегледаха набързо мен и момиченцето, качиха  полужизнените  три тела и с вой тръгнаха. Момиченцето ме погледна и хвана доверчиво за ръката

- Искаш ли още вода - го попитах

- Искам

Отпи  жадно и изплашено от алуминиевото канче, погледна ме и промълви

- А ти не искаш ли

- Не, после ще пия, има вода, пий колкото искаш

Събрах и изтупах хвърлените одеала

- Хайде ела в пикапа, ще спиш на задната седала

Застелих и помогнах да се настани.

- Не те е страх сама , нали, аз трябва да ида до полицая, да разкажа какво съм видял и къде, в коя болница са родителите ти.

Обясних и разказах на полицая видяното и помоща от мен, прибрах си документите, той записа нещо в папката си

- Сър, запишете, че момиченцето ще го взема в къщи, а утре ще посетим  болницата, запишете адреса ми.

Той се усмихна, въздъхна лекичко, '' Ех, оттърва ме, къде щях да водя това момичене, а днес е събота...''

Връщх се към пикапа и някакво едро куче лазеше към мен и тихичко скимтеше. Рана от нож се виждаше на плешката му. Дадох й едно канче вода, тя близна с език няколко пъти и отново заскимтя и завъртя глава някъде наляво. Сега забелязах отпуснатите й млечни жлези. Тя е майка, има малки кученца, дано не са изгорели. Прегърнах кучката и тръгнах наляво. Тя скимтеше по-често, тревата пред нас се размърда и две малки кученца лежаха. Сложих я до тях, тя ги помириса, облиза с език и легна кротко на здравата си страна. Малките засукаха настървено. Козинката им бе слепена от кръв. Ето тя даже и ранена е успяла да ги премести на безопасно място. Настаних ги пред предната  седалка. Погледнах момиченцето, кротичко спеше

Заключих вратите и потеглих към къщи.

Съседката ми, мис Съливан, беше прибрала бурилките си прясно мляко и се готвеше да полива тревата.

- Мис Съливан, нуждая се от помоща ви, бихте ли оправили тоалета на едно малко момиченце - попитах скомфузено

Тя ме погледна и шеговито попита

- А къде забрави майка му,... ще помогна разбира се

- Да, но няма други дрешки, рокличка, чорапки, обувки...

- Няма и гащета  и сапун за момиченца - насмешливо продължи - Да го видя това момиченце колко е голямо и от '' 24часа'' ще ида да накупя. За закуска не се притеснявай, имам мляко, кейк, бисквити. А какво правеше  ветеринарят у вас толкова рано, видях го да излиза.

- О, имам женско куче с две  малки кученца, та заради тях дойде.

Мис Силиван се беше престарала, по две разноцветни роклички, бели чорапки, обувки, панделки, долни блузки,  няколко чифта гащенца.

              Разказах й какво съм преживял, тя само кимаше одобрително с глава.

следва...