3 мин reading
- Пусни ме. - тихо каза тя, опитвайки се да запази самообладание и да не се поддава на влудяващата страст, която бушуваше в нея. Знаеше, че ако се поддаде, изцяло ще загуби контрол и няма да има връщане назад. Но тялото й, което така силно трепереше, усетило допира на неговата мъжественост, вече я предаваше. А той, впил поглед в нейните устни и усетил потреперването й, знаеше, че не може да я пусне. Знаеше, че не може да го направи, защото той самият вече беше изгубил контрол.
- Пусни ме! - отново повтори тя, но вече с по-гневен глас, възвърнала разума си. Помъчи се да го избута от себе си като приложи всичката сила, на която бе способна, но единственото, което успя да постигне, бе самодоволната усмивка на лицето му. Това я вбеси още повече. Той се забавляваше с нея. Беше решена да изтрие тази усмивка от лицето му и да му покаже, че не е толкова беззащитна, за колкото я мислеше.
Изведнъж той се сви и наддаде вой като на ранено животно. Беше изпитал толкова силна болка на мястото на сла ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up