Десетки ледени статуи, не, изящни редици от замръзнали ангели изпълваха мразовитото помещение. Имаше само няколко дни до предстоящите коледни празници и всички във фабриката работеха усилено, за да изпълнят в срок поръчката.
- Десет... двадесет... тридесет... – едни брояха фигурите, за да се уверят, че броят им е исканият, други нервно крачеха насам-натам и оглеждаха за детайли, а трети обикаляха с превозни машини и местеха парчетата лед от едно място към друго.
- Нямам търпение да приключим... костите ми замръзнаха в тоя шибан ад! – измърмори Павел и разтърка раменете си с ръце.
- Ако беше ад, щеше да е горещо, идиот. Ние сме в ледената епоха... – отвърна му Себастиян и закрачи напред. Беше млад, около 25-годишен, висок и слаб, с кестенява коса и сини очи. Работеше във фабриката от няколко месеца. Преди това беше сменил няколко професии – разносвач на пица, продавач в магазин, пробва се като редактор, но и това беше временно.
Във фабриката го бяха назначили като общ работник, най-ниск ...