Бяла спретната къщурка
От толкова време ходех на този плаж, а чак сега ги забелязах да пълзят в плиткото - мъничките рачета като от документалния филм, който бях гледала предишната седмица. Как е възможно да ги има и тук - във филма невероятната сценка се развиваше на един от онези карибски плажове с искрящо бял пясък!
Тези рачета живеят в празни раковинки от охлювчета, а когато им умалеят, се местят в по-големи. Хубавите раковинки на добрите плажове, разбира се, винаги са заети, но за щастие и техните обитатели растат и също искат да заживеят по-нашироко. Затова когато вълните изхвърлят на плажа някоя нова голяма и удобна празна раковинка, рачетата се подреждат в редичка по големина пред нея, чакайки някое достатъчно голямо раче, което да иска да се нанесе в новия дом. После всички бързо смеят черупки по редичката и накрая всеки си има по-просторен дом от преди.
Е, разбира се, ако имат късмет и някое друго раче не ги изпревари в нанасянето в желаната черупчица. А тези без късмет могат дори да останат с някоя раковинка с дупка.
Тъкмо такова едно раче без късмет попадна пред погледа ми - огрома дупка зееше отстрани на черупчицата му и аз веднага реших да му помогна - взех го, сложих го една кофичка с малко вода и се запътих към голямата купчина побелели от слънцето черупки в края на плажа. Чак до там рачетата няма как да стигнат без съвсем да изсъхнат, поне не и през лятото, затова имаше доста избор на подходящи раковинки. Харесах няколко, пуснах ги в кофичката и оставих избора на рачето. То внимателно ги проучи, хареса си една снежно бяла и се прехвърли с изненадваща сръчност и бързина. Малкият ми приятел определено имаше вкус - раковинката беше красива и му отиваше. Бяла спретната къщурка, две водорасли отпред - засмях се.
Доволна от доброто дело, наджапах във водата да го пусна обратно при другите. Тогава забелязах, че черупките на всички останали бяха тъмни за добър камуфлаж на фона на скалите, а искрящо бялото контрастираше и се виждаше ясно и отдалеч. Връщане назад обаче нямаше - тъмните черупки бяха заети, а рачето определено нямаше доброволно да се върне в счупената тъмна.
И до днес не знам дали беше правилният избор да му дам бяла, но здрава черупка, или веднага е било забелязано от някоя гладна чайка. Може би то си знаеше правилата на рачешкия свят и не би се нанесло в издайническа черупка, а може би от добрината се е облагодетелствала въпросната чайка. Оттогава обаче внимавам повече с добрините.
© Силвия All rights reserved.
